Алесандро д'Авения - Перла в мидата

— За днес никакъв латински! Нека се посветим на Омир — заяви той, като че говореше за приятел, с когото са пили снощи.

Надигна се шепот, играта бе свършила.

Минувач с куче спря да погледне тази група деца, събрана около един дъб, и някакъв възрастен, който жестикулираше като дете. Момиче със слушалки в ушите намали скоростта на сутрешното си бягане и извади едната слушалка, за да разбере какво става.

— Знаете ли кой е измислил синонима на „училище“, думата „школа“ — попита учителят, размахвайки „Одисея“.

Тишина.

— Омир! — провикна се Алдо с детски блясък в очите.

— Почти позна… — усмихна се учителят.

Над класа избухнаха спонтанни аплодисменти, а Алдо вдигна ръце, сякаш бе вкарал гол на стадиона „Сан Сиро“. Учениците се разсмяха неудържимо. В очите им грееше щастието на хора, открили вярната връзка между обич и знания. Зениците им бяха разширени, макар че никой от тях не бе пушил, а тревата им служеше само за сядане.

— Гърците са измислили думата „школа“, която произхожда от schole . И знаете ли какво означава? — попита учителят.

Минувачът седна на близката пейка да слуша, а кучето му се втурна да обикаля около налягалите деца. Момичето, което доскоро бягаше, започна да прави упражнения — не прекалено наблизо, но така, че да може да чува. Ето, класът беше в пълен състав. Какви чудеса може да прави училището, ако е истинско училище, помисли си щастливо учителят сред своето паство.

— Хайде. Никой ли няма представа какво означава?

— Скука? — подметна Алдо през смях.

Учителят го погледна в очите, поклати глава и мълчаливо изчака някой друг да си изпробва късмета.

— Учение? — предположи Гая, едно момиче с много дълга коса.

Учителят поклати глава.

Никой друг не се осмели. Очакването нарастваше и учителят обяви с драматичен глас:

— Свободно време!

Децата се спогледаха с недоумение.

— Да, приятели. Гърците са ходили на училище в свободното си време! Така си почивали и се занимавали с онова, което най-много харесвали.

— Тия гърци са луди — заяви Алдо.

— Затова не влязох в класическата… — добави седналият до него Даниеле.

— Хулиганите, които наводниха училището, неволно ни направиха подарък: можем да опитаме да се насладим на училището такова, каквото е наистина, а не на нелепата инквизиция, която заставя трийсет момчета и момичета на четиринайсет години да седят между четири стени по пет-шест часа на ден… Гърците провеждали училището така — на открито. Наблюдавали, слушали, усещали, докосвали и се опитвали да отговорят на въпросите, зададени от самите тях или от учителите им…

Мълчанието стана тъй дълбоко, както и интересът на децата, които се питаха накъде води тази реч. Градските шумове се превърнаха в почти незабележим звуков фон, както става, когато красотата е запленила душата.

— … Ако всичко това, което учите в клас, не ви помага да живеете по-добре, забравете го — заключи учителят. — Ние не четем „Одисея“, защото трябва да я познаваме, защото е включена в програмата, защото някой министър е решил… Не! Не! Не! Четем я, за да обичаме по-силно света.

Той се изчерви.

— Да обичаме? — попита прехласнато русата.

— Точно така, да обичаме. Само който умее да чете историите, разбира какво става в тях… Само който знае как да разчита героя, може да разпознае в страниците сърцето на приятел, приятелка, годеник, годеница — каза учителят и веднага му хрумна, че тия думи изобщо не се потвърждават от неговата способност да разбере Стела. Затова бързо добави: — Стига приказки, да започваме! Отворете книгата в началото на поемата, където е написано: Музо, запей ми за този герой многоопитен… 2 2 Цитати от „Одисея“ са в превод на Георги Батаклиев — Б.пр. .

Маргарита имаше чувството, че сънува: светът би трябвало да е точно такъв — ясен и безметежен. Сякаш бе излязла във ваканция, без да напуска училище. Учителят започна да изброява героите от Първа песен и онези, които искаха да ги изпълняват, вдигнаха ръце.

— Атина? Добре… ще бъдеш ти, Ана! — каза той на русата. — Телемах?

Никой не отговори.

— Abest -обади се едно бледо момче с щръкнала коса.

— Точно така, abest ! Но без Телемах сме за никъде… Кой иска да играе ролята на Телемах? — попита учителят.

Някаква муха или оса избръмча край лицето на Маргарита и тя размаха ръка да я пропъди.

— Добре, поеми го ти, Маргарита… Няма значение, че е мъж каза с усмивка учителят, опитвайки се да разбуди ентусиазъм у най-трудната си ученичка.