Алесандро д'Авения: Перла в мидата

Маргарита усеща как бие сърцето й: систола, диастола, систола, диастола, систола, диастола, както се случва, когато някой те прегръща. Радостта от живота нахлува в нея. Пулсира силно, мощно като прибоя в древния и свещен ритъм на нещата в света, повтарящи непрестанно и тихо ехото, което животът като раковина носи в утробата си.

Пред прага на своите трийсет и пет години започвам да разбирам защо казват „на попрището жизнено в средата“.

Човек се озовава в центъра на съществуването, на кръстопътя между поколенията и вижда как си отиват баби и дядовци, как остаряват родителите, как се раждат децата му. Този роман се роди от привилегията да спра на кръстопътя, откъдето много по-ясно се вижда изминатият път и онзи, който тепърва ни предстои. Затова благодарностите ми са към тези, които ме изведоха на този път и ме придружават ден след ден: моето семейство (татко, мама, Марко, Фабрицио, Елизабета, Паола и Марта), неизчерпаем източник на радост и вдъхновение.

Благодаря на тези, които следяха стъпка по стъпка развитието на историята: Антонио Франкини, Мариле на Роси, Джулия Икино — те деликатно ми помагат да дам най-доброто от себе си; благодаря на Габриеле Балдасари за грижливата редакторска работа.

Признателен съм на моите ученици и колеги от лицея, където преподавам, на моите най-скъпи приятели и приятелки, които не назовавам поради липса на място. А също и на Алесандро Ривали, който ме посвети в тайните на Генуа и околностите.

Благодаря и на всички читатели на моята първа книга, особено учителите и учениците, които срещнах и много училища. Техните въпроси, извикани или прошепнати, безгрижни или тревожни, вдъхновиха този втори роман, разказващ още от самото начало за моята неспособност да отговарям на онези въпроси, в които се крият най-чистите и дълбоки загадки. Въпроси за смисъла на живота, за болката, за Бог, за мечтите, за избора… Въпроси, които ме отведоха далече от познатите места и ме принудиха да преразгледам някои твърде схематични убеждения. Трябва да се извиня на много читатели, че не успях да отговоря на техните писма, имейли, въпроси и коментари в моя блог. Чета всичко, което пишат те, но за жалост успявам да отговоря само на малко от тях.

Благодаря и на тези, които критикуваха моята първа книга — без да знаят, те ми помогнаха да не се заблуждавам, че успехът е достатъчен, за да ни направи щастливи.

В едно свое писмо Толстой казва: „Целта на изкуството не е да решава проблеми, а да накара хората да обичат живота. Ако ми кажат, че мога да напиша книга, в която да демонстрирам искрено гледната си точка по всички проблеми на обществото, не бих отделил и час за подобна творба. Но ако ми кажат, че това, което пиша, ще бъде четено след двайсет години от онези, които сега са деца, и че те ще се смеят, ще плачат и ще обичат живота чрез моите страници, тогава бих посветил на тази книга всичките си усилия.“

Това е единствената причина да пиша — защото обичам живота заедно с всичките му сенки. Ако дори само един читател го обикне малко повече благодарение на тези страници, аз ще бъда доволен.

Затова ти благодаря, читателю, който изслуша тази история като морска песен от раковина. И се надявам при четенето да си изпитал каквото изпитах аз в писането — малко повече любов към живота и състрадание към човека.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/6835

Издание:

Алесандро д’Авения. Перла в мидата

Италианска. Първо издание

ИК „Обсидиан“, София, 2012

Технически редактор: Людмил Томов

Худ. Оформление: Николай Пекарев

ISBN: 978-954-769-304-3

Стиховете от „Бурята“ и по-нататък, от „Ромео и Жулиета“ и „Перикъл“, са в превод на Валери Петров. — Б.пр.

Цитати от „Одисея“ са в превод на Георги Батаклиев — Б.пр.