Алесандро д'Авения - Перла в мидата

— Момче, престани с тия детинщини. Ето ти пратката, подписах се вместо теб. Щом имаш пари за толкова книги, защо не заделиш малко и за наема? — попита строго, но добродушно госпожа Елвира Минерва, портиерката с хиляда очи и хиляда езици.

Учителят взе пакета и внимателно го остави на леглото. Погали го като малко кученце.

— Откога не си подреждал тук, младежо? — попита госпожата, слисана от купищата книги, захвърлени дрехи и мръсни чинии. Тя имаше боядисана в червено коса, проницателен поглед на сова и напукани ръце от перилните препарати, с които миеше стълбището всеки ден.

Учителят сви рамене.

— Трябва ти съпруга, момче. По-малко книги и повече любов. Това ти трябва — каза жената, слагайки майчински ръка на рамото му.

След това поредно завръщане към реалността учителят рухна на леглото и се хвана за главата. Бе оставил Стела в неведение, бе избягал, без да й каже нищо. И пак се криеше след есемеса. Тя чакаше и може би нямаше вечно да чака. Без нея беше загубен, но тя искаше деца. Нямаше ли средно положение? Животът бе по-мистериозен и от най-заплетения криминален роман, а той не си падаше по кримките.

Елвира се зае да подрежда.

— Знаеш сума ти неща, но каква полза, ако не си щастлив?

Вместо отговор учителят започна да й помага, за да разчисти тълпите призраци, върлуващи из квартирата и душата му.

Баба Тереза влезе в кухнята. Белите й ръце, осеяни с кафяви петънца и сини вени, излъчваха аромат на лавандулов сапун, нежен спомен за родните й слънчеви поля. Беше облечена с черната траурна рокля, която носеше само през онзи ден от седмицата, когато бе починал Пиетро, също както в петък ядеше само риба. През другите дни носеше светли и пъстри дрехи. Андреа рисуваше и нямаше търпение баба да почне да прави сладкиш, за да й се възхищава. В тази кухня нямаше призраци, а аромати и багри, вкусни продукти, замесвани от две старчески ръце, и листове, изпъстрени с детски рисунки.

— Ще ми помогнеш ли днес, пиленце?

Андреа грейна и очите му се изпълниха с ентусиазъм.

— Какво ще готвим, бабо?

Старицата мълчеше и го гледаше сериозно, много сериозно, сякаш се канеше да изрече истината, която би разкрила тайната на Сътворението.

— Ябълков пай — каза тя и вдигна крехките си ръце като диригент, готов да даде знак за първия такт на симфония.

— Как се прави? — попита Андреа.

— Когато си отворих пекарна тук, в Милано, това беше най-търсеният сладкиш. Избирах подходящите ябълки, не много твърди и леко презрели. Ябълковият пай има тайна, която малцина знаят.

— Каква?

— Някои неща не се казват на глас, пиленце. Просто се правят.

Андреа я гледаше мълчаливо, очаквайки някакво тайнствено посвещение, белязано от мъдростите, които баба повтаряше от време на време.

— Всеки сладкиш има своя тайна… Всичко е в тестото. Сбъркаш ли тестото, сладкишът не бухва, не става. Готови ли сме?

— Готови! — отвърна внукът.

— Ръцете! — каза сериозно баба.

Андреа изтича в банята и си насапуниса ръцете с лилавия бабин сапун. След малко представи за преглед две чисти и ароматни длани.

Баба Тереза започна да подрежда продуктите. Направи вулкан от брашно по средата на мраморната маса, а Андреа подпираше склоновете, за да не се срутят.

— Яйца.

Андреа връчи едно по едно яйцата на баба си, която с леко докосване на ножа ги чупеше и изсипваше върху вулкана от брашно, където жълтъкът се стичаше като лава към средата на кратера. Всичко беше готово. Настана тишина. Баба Тереза вдигна ръце над вулкана. Андреа стори същото, готов да участва в чудото.

Старческият глас отекна в тишината:

— Сега!

И тя със смях зарови ръце в планината от брашно, захар и яйца, последвана от Андреа, който започна да мачка силно и същевременно нежно, имитирайки опитните й движения.

— Който знае да меси, знае и да обича. — Тя стана сериозна и очите й се навлажниха от внезапно долетял спомен. Андреа не разбра, но й вярваше. — По-леко, по-леко, ето така…

Баба Тереза подхвана песен, за да диктува темпото на движенията.

— Какво пееш?

— Всеки сладкиш си има свое тесто и всяко тесто има своя музика — обясни тя. — За всеки сладкиш трябва да пееш подходящата песен, това е тайната на доброто тесто. Всеки сладкиш е направен от песен.

Баба пееше с дълбок глас, който съвсем не приличаше на обичайния й тих говор. Песента сякаш извираше от далечно място, като река, която достига устието, пълна с какво ли не и вече видяла и докоснала всичко, от небето до морето.