Алесандро д'Авения - Перла в мидата

Брат ми — отговори Марта.

— Още един? — неволно възкликна Маргарита.

— В какъв смисъл? — попита Марта.

— Не, нищо. Исках да кажа… много сте — поправи се Маргарита.

— Да, и тук винаги е лудница… Фабрицио е най-големият, на шестнайсет години, после съм аз, после Марко и накрая двете близначки.

— Пет… От… една майка? От майка ти?

— Да. Мама работи в театъра. Прави костюмите и декорите, страхотна е. Видя ли онази рокля преди малко? Ушила я е за една пиеса на Шекспир. С татко се запознали на някакъв мюзикъл, за който мама направила костюмите. В края на спектакъла повикали и нея за аплодисментите. Като видял как се покланя с усмивка, татко решил, че тя ще е неговата жена.

— Откъде знаеш? — попита Маргарита.

— Той ми разказа.

— Разказва ти такива неща?

Марта не разбра въпроса, но кимна.

— И представи си, той, който е най-запаленият фотограф, не й е направил нито една снимка!

— Защо? — попита Маргарита.

— Страх го е да не я съсипе.

— Да я съсипе? — повтори Маргарита, пристъпвайки до една снимка на близначките, прегънати на две и подали лица между краката си като някакви щури кукли.

— Да. Татко винаги казва, че фотографията има властта да задържи нещо, което иначе ще изчезне. А с мама не може. Никаква снимка не е достатъчна за онова, което иска да задържи. Малко сложно стана, нали? — попита Марта.

— Не, не. Разбрах те — каза Маргарита и се натъжи.

— А вашите какво правят?

— Разделиха се. Вече нищо не правят.

Марта замълча.

— Баща ми си тръгна, без да каже и дума. Дори не го знам къде е — каза Маргарита, взирайки се в една снимка от плажа, на която ухилената глава на Марко (без очилата) се подаваше от дупка в пясъка.

Марта продължаваше да мълчи.

От очите на Маргарита се отрони сълза, а всички щастливи лица наоколо сякаш я упрекваха, че е тъжна.

Близначките нахълтаха в стаята с дружен вик:

— На масатааа!

От предната стая изскочи Марко с тротинетката, след него едно русо момче с щръкнала права коса, облечено с тениска и бермуди. Беше слабо, със сиви очи като морето привечер и все още детски черти. Маргарита се вгледа в него и то й се усмихна, но когато тя понечи да му се представи, момчето вече търчеше напред с приведени рамене и ръце, хлътнали дълбоко в джобовете.

Обстановката наподобяваше цирков парад: танцуващите близначки, Марко на тротинетката, Фабрицио с щръкналата коса, Марта и Маргарита, която не знаеше как да се яви на подобен обяд с все още зачервени от плач очи. Попита къде е банята и се опита да прикрие сълзите, като си изплакна лицето, но плачът с нищо не може да се укрие.

Марина благослови трапезата. Маргарита се притесни и като не знаеше какво да прави, механично повтори нейното „амин“ в края. Докато се хранеха, Марина разказваше за пиесата, за която подготвяше костюми. Действието се развиваше на остров, което я бе вдъхновила да наподоби дрехите на раковини, корали, водорасли, пяна… Марта, която ходеше на курсове по актьорско майсторство, я засипваше с порой от въпроси и двете заразяваха всички с ентусиазма си.

Близначките мятаха хлебни топчета в чашите на братята си.

— Момичета! Не бива така! — скастри ги майка им, но само след миг направи същото и избухна в смях.

Марко обясняваше какъв експеримент провежда в момента и запълваше разговора с неща, които никой не знае — например, че е невъзможно да кихнеш с отворени очи и ако се опиташ да го направиш, рискуваш очите ти да изхвръкнат.

Близначките силно се впечатлиха и с уплашени възгласи затвориха очи.

Фабрицио мълчеше и наблюдаваше всички. От време на време спираше поглед върху Маргарита, за да прецени реакцията й.

— Как се казват вашите, Маргарита? — попита Марина.

— Елеонора и Алесандро.

— И с какво се занимават?

— Не се знае…

Марта направи гримаса към майка си, която се досети, че ще е най-добре да смени темата.

— Защо не дойдете днес да видите репетицията? — попита Марина.

— Трябва да учим — каза Марта.

— Би било хубаво… — промърмори съвсем тихичко Маргарита, разведрена от мисълта, че тази жена би могла да й стане майка, макар и само за един следобед. Никога не бе виждала майка си на работа.

Докато между близначките се разгаряше спор около законното притежаване на някакво гумено топче, Фабрицио стана да отвори вратата на току-що пристигналия глава на семейството. Близначките скочиха от столовете, вкопчиха се в краката на баща си и почнаха да тършуват из джобовете му, където по стара традиция се криеше изненада за всяка от тях. Едната откри гривничка от кламери, другата книжно чадърче от коктейл и веднага се заеха да сравняват съкровищата си. Бащата на Марта отиде до масата и целуна жена си.