Джеймс Патерсън - Безизходица

Франсис отново се разплака. Изненада се, когато забеляза, че по челата на някои от борсовите играчи се виждаха кръстове от пепел. Дали наистина бяха готови да споделят страданията в този измъчен свят, като пожертват себе си?

Пое дълбоко дъх.

„Време е да проверя“, помисли си той.

Уличното движение никога не ми бе изглеждало толкова непреодолимо, докато с Емили се опитвахме да се доберем по-бързо до центъра. Скъпоценните минути изтичаха, а ние се мъчехме да си проправим път, криволичейки между колите надолу по Лексингтън Авеню през Търтъл Бей и Мъри Хил, през района около небостъргача „Флат Айрън Билдинг“, Грамърси Парк и Юниън Скуеър.

— Толкова много райони и толкова малко време! — простенах от безсилие. Наближавахме Сохо, когато телефонът ми звънна. Нямаха ли край тревогите?

— Муни току-що проникна във Фондовата борса — съобщи ми Каръл Флеминг.

— Какво?… Как, по дяволите, е успял да премине през охраната? — Не можех да повярвам на ушите си. Мерките за сигурност на Фондовата борса бяха най-строгите в целия град, а може би и в целия свят. На всички ни се струваше, че целият Южен Манхатън беше под обсада след атентатите от 11 септември 2001 година.

— Веднага след като похитил учениците от „Сейнт Едуардс“, кучият му син взел за заложник и сина на шефа на охраната на борсата. Момчето работело като портиер в хотел и той го принудил да тръгне с него, като опрял пистолета в главата му. После Муни овързал себе си, учениците и портиера, всички заедно, с липсващата от къщата му част от детонаторния шнур и пластичния експлозив. Шефът на охраната на Фондовата борса — Денис Куин, бил принуден да пусне групата вътре през входа за персонала, защото Муни го заплашил, че ще взриви сина му насред улицата, ако не се подчини. И Куин го въвел в борсата. Какво друго, по дяволите, е можел да направи? Но това сега няма значение, нали?

Минути по-късно Емили закова толкова рязко пред църквата „Тринити“, че задра колата в бордюра и разби ауспуха на форда „Краун Виктория“. Изскочих бесен от автомобила и едва не съборих Каръл Флеминг, която стоеше до микробуса на отдел „Критични инциденти“ от нюйоркската полиция, паркиран напреки на Бродуей.

— Муни се е затворил на балкона над залата за търговия с акции, откъдето бият камбанката за начало на борсовите сесии — съобщи шефката ми, като едва успя да надвика воя на сирените, долитащ като че ли от всички посоки. — Освен това той току-що позвъни на 911, за да направи едно предложение. Каза, че ще размени учениците от „Сейнт Едуардс“ срещу бащите им. Срокът за преговорите изтича след половин час. Сега се опитваме да се свържем с тях.

Зави ми се свят. Муни искаше да размени момчетата за бащите им, а не за мен? С Емили отчаяно се опитвахме да сглобим пъзела.

— Да отвлечеш две деца от богати семейства, да ги домъкнеш чак тук, а сега да искаш бащите им? — учуди се Емили. — Защо просто не отвлече бащите? Наистина е непредсказуем…

Къде беше скритият смисъл на всичко това? И какво, мамка му, всъщност искаше кучият син?

— Какво става с хората от борсата? — попитах аз.

— Повечето от тях се разбягаха. Но има още около триста брокери, залегнали зад щандовете. Като се изключи стълбището, водещо към балкона, той, слава богу, не е запечатал други врати.

Каръл Флеминг ни поведе през една пряка по-надолу към входа за персонала на ъгъла на Брод Стрийт и Уолстрийт. Униформени полицаи и командоси от силите за спешно реагиране бяха заели позиции от двете страни на улицата. Под гигантското американско знаме пред фасадата на сградата изплашени брокери и търговски представители бързо се евакуираха на север по Брод Стрийт.

— Позиционирахте ли снайперисти? — попита Емили.

— Тъкмо в това е затруднението — отвърна шефката ми. — Той е привързал детонатор към ръцете си. Дори и да бъде прострелян в главата, Муни може да успее да натисне бутона.

Забързахме назад към Бродуей, тъй като там пристигна камионът на екипа на ФБР за спасяване на заложници. Дори хладнокръвният Чоу изглеждаше унил, като се вгледа в обсадата около известната в цял свят сграда на Уолстрийт.

С помощта на компютърната програма Пауър Пойнт ни посочи направената от спътник снимка, на която целият финансов квартал се виждаше като на длан.

— Така. Първото, от което се нуждаем, е да свалим това гигантско знаме от фасадата. Ето оттук, от другата страна на Брод Стрийт, моите снайперисти ще държат под прицел сградата. Големите прозорци между колоните на Фондовата борса осигуряват видимост до партера. Допускам, че балконът, на който се е укрепил Муни, се намира на около пет метра вдясно от централния прозорец. Ако можем да го заставим да се измести с около три метра назад, ще можем да счупим прозореца и да го застреляме.