Ъруин Шоу - Хляб по водите

Странд чу смях от банята и се извърна озадачен. Лесли влезе в стаята, като се кикотеше, оправила отново лицето си.

— На какво се смееш? — попита той, като се помъчи да не изглежда сърдит. При състоянието, в което се намираше Линда, смехът изглеждаше безсърдечен.

— Спомних си как ударих тази жена — отвърна Лесли и продължи да се кикоти. — Това беше един от най-удовлетворяващите моменти в живота ми. Счупих си един нокът заради нея. Не очаквах, че ще я ударя. Направих го машинално. Изпитах огромна наслада. А, уиски. Тъкмо то липсваше, че да стане вечерята още по-приятна. Може да се напия тази, вечер, за да отпразнувам. Алън, разчитам на теб да ме сложиш после да си легна. Знаех, че в Европа ще бъде много интересно, но никога не съм си представяла, че ще бъде чак толкова забавно. — Тя вдигна чашата си. — За моя нокът. И за художниците аматьори, за дребните даскали и тяхното домочадие. Започвам да харесвам компаниите на по-висшите класи, съвсем сериозно, толкова са изискани.

— Добре ли си! — попита я разтревожен Странд.

— Тип-топ — отвърна безгрижно Лесли. — Тази вечер бях толкова щастлива, че ще ми стигне за цялото лято.

Телефонът иззвъня и Странд го вдигна. Беше Хейзън.

— Алън — каза той, — искам да поговоря с теб, ако не възразяваш. Можеш ли да дойдеш в стаята ми? Сам, ако обичаш. Жените добре ли са?

— Мисля, че да. Пият.

— Не ги упреквам. И аз бих сторил същото, но се боя, че ще се обади язвата ми, ако опасенията ми вече не са се сбъднали.

Странд чуваше за първи път, че Хейзън има язва. Тази вечер посъбра доста нови факти.

— Ей сега ще дойда. Оставете ми малко пиене — помоли той Лесли и Линда.

— Предай моите поздрави на любовчията — обади се Лесли. Тонът й не беше приятелски. — Ние ще бъдем тук и ще чакаме следващия бюлетин от фронта.

Откривам също и някои нови неща за жена си, мислеше си Странд, докато вървеше по коридора към стаята на Хейзън. У нея се усещаше някаква грубост, която не беше предполагал, че притежава. Можеше и да се окаже полезна за преодоляване на изненадите, които я чакаха в живота, но не беше убеден, че това му харесва.

Вратата на Хейзън бе леко открехната, Странд почука и влезе. Хейзън се беше отпуснал дълбоко в един фотьойл със смръщено лице. Все още бе облечен с всичките си дрехи, но сакото и жилетката му бяха вече смачкани. Беше разкопчал яката си и разхлабил вратовръзката си, като че ли му бе трудно да диша, и нямаше обичайния си вид на човек, готов за заседание на управителен съвет или за реч пред съдебните заседатели. Той вдигна поглед, когато Странд влезе, и прокара уморено ръка през лицето си, намръщеното изражение изчезна й на негово място се появи смущение.

— Искам да ти се извиня за тази проклета вечер — каза той. Гласът му още беше дрезгав.

— Няма нищо. И по-лошо ми се е случвало.

— На мен пък не — рече Хейзън. — Тази жена е побъркана. Би ли могъл да забравиш някога безумния й писък?

— Беше в добра форма.

— Тя умира да прави сцени. Особено с мен. Това е любимото й развлечение. — Хейзън стана и дръпна яката си, с което я разхлаби още повече. Закрачи напред-назад. — Мисис Аркур си събра багажа и си отиде. Един бог знае къде ще се запилее в този час. Нямаше да ви упрекна, ако и вие бяхте направили същото. Е, утре няма да се ходи на никакви лозя. Хубаво е, че си с мен в този тежък час. След всичките ужасни обиди. Не знам какво щях да правя тази вечер, ако не можех да си поговоря с теб. Най-напред ти дължа някои обяснения.

— Нищо не ми дължиш, Ръсел.

Хейзън поклати глава и продължи да се разхожда.

— Вярно е за Барбара. Може би не постъпих разумно, че я доведох. Забелязах, че и на Лесли нейното присъствие не беше приятно.

Значи Барбара, помисли си Странд, най-после знам името й.

— Много съм привързан към нея. А освен това наистина имаше и някои правни въпроси, които трябваше да решим. — Хейзън говореше предизвикателно. — На никого не сме пречили. Тя е чудесна жена и просто не знам как някога ще мога да й се извиня за случилото се тази вечер. Тя дойде миналата година в Щатите по работа и прекара няколко уикенда на морето. Но боже господи, през цялото време там имаше поне пет-шест човека. Моите проклети любопитни съседи. „А и, разбира се, разни приятели в Америка бързо ме осведомяват какво правиш.“ — Той изимитира гласа на жена си. — „Десетки приятели.“ И всичко, което каза за теб и за семейството ти. Как е възможно някои да си помислят нещо лошо за това, че съм се сприятелил с хора като вас и от време на време ви помагам с туй-онуй? Абсолютно непонятно ми е. Няма вече нищо свято на този свят, Алън, и никаква вяра в доброто. Само злоба. Безкрайна злоба. Акулите, дето са пили виното ми и са пирували на масата ми, са готови да разкъсат един човек на парчета само заради удоволствието да поклюкарстват десетина минути за него, което изобщо не им влиза в работата, за нещо толкова невинно като първия дъх на едно новородено. Господи, може би ще е добре да й дам тази проклета къща. По дяволите дузината приятели.