Ъруин Шоу - Хляб по водите

Странд се изправи, тъй като не знаеше какво друго да стори. Хейзън сякаш искаше да каже нещо, но не можеше.

— Добър вечер, Линда — продължи жената, — радвам се да видя, че изглеждаш така добре. Надявам се, че милият Ръсел се грижи за теб.

— Да, много се грижи — отговори Линда, като размърда смутено ръцете си. — Както винаги.

Жената кимна.

— Както винаги — повтори тя. После се обърна към мисис Аркур. — А вие, мадам Аркур, както виждам, още сте на линия, да използвам този спортен термин, който може да се сметне за подходящ в случая.

Мисис Аркур сгъна салфетката си и стана с достойнство.

— Ако може да ме извините, мистър Хейзън — каза тя, — бих искала да се прибера в стаята си.

— Разбира се, разбира се.

Хейзън говореше дрезгаво, сякаш гърлото му изведнъж се беше свило.

Мисис Хейзън се извърна и проследи с поглед излизането на мисис Аркур от ресторанта и не се обърна към масата, докато тя не изчезна през вратата.

— Възхитителна е — каза тя, без да се обръща специално към някого, — как успява да се поддържа така. Одобрявам такива жени, които не се изоставят. Ръсел, не смяташ ли, че вече е време да ме запознаеш с новите си приятели?

— Мистър и мисис Странд — измърмори Хейзън.

— Много ми е приятно най-после да се запозная с вас — рече мисис Хейзън. — Надявам се, че вече сте се оправили от преживяването си в Атлантическия океан, мистър Странд?

— Да, благодаря — отвърна Странд, тъй като беше ясно, че мисис Хейзън очаква от него да каже нещо и може да стои няколко минути и да мълчи укоряващо, ако не й отговори. — Най-вече благодарение на усилията на вашия съпруг и на мисис Робъртс — добави той, опитвайки се да направи момента социално поносим. — Заедно с мистър Конрой, когото познавате, предполагам. На тях дължа живота си.

— Ах, преданият Конрой. Винаги на разположение. Макар да не знаех, че освен другите си задължения изпълнява и ролята на спасител. — Понякога в начина й на говорене се появяваше претрупаният реторичен ритъм, който сигурно бе усвоила от съпруга си. — Да — продължи тя, — мъжът ми е много известен като спасител. Освен по отношение на собственото си семейство. Не знаех обаче, че Линда е добавила още едно добро дело към списъка на останалите.

— Катрин, започваш да притесняваш всички присъстващи. — Хейзън се огледа с трескав поглед. До тяхната маса седяха четирима английски туристи на средна възраст и явно проявяваха интерес към разговора им. — Утре следобед ще бъда в Париж. Защо не поговорим там?

— Утре няма да бъда в Париж — отвърна спокойно мисис Хейзън. — Тръгнала съм с кола на почивка в страната на баските и ми е по-удобно да разговарям тук. Освен това… — Тя заобиколи масата и отиде до празния стол на мисис Аркур. — Смятам, че една чаша вино ще ми дойде добре. Останало ли е нещо в бутилката, Ръсел?

Тя седна решително.

— Лесли, Линда — обади се Странд, — мисля, че ще бъде най-разумно да си отиваме.

Лесли се надигна, но мисис Хейзън я хвана здраво за ръката.

— Моля ви, останете. Бих се чувствала страшно виновна, ако разваля милата компанийка на Ръсел. Освен това имам да казвам някои неща на нашия домакин, които мисля, че трябва да чуете…

— Моля ви, махнете си ръката — рече Лесли. — Ние с мъжа ми си тръгваме.

Мисис Хейзън продължи да стиска ръката на Лесли.

— Ако някой си тръгне, предупреждавам ви, че ще започна да пищя — заплаши тя. — Силно.

Лесли се опита да си издърпа ръката и мисис Хейзън се разпищя. Писъкът й бе див, стряскащ и пронизителен като вой на сирена. Когато млъкна, в цялата зала цареше тишина и другите присъстващи седяха неподвижно, като че ли бяха замразени на местата си с някаква нова и опустошително скоростна технология. Мисис Хейзън се усмихна и пусна ръката й. — Мистър Странд, Ръсел, предлагам и вие да седнете. Ръсел, виното е близо до теб. — Тя взе една чаша от масата и я подаде на съпруга си. — Моля те, ако обичаш.

— Седнете, Алън — каза дрезгаво Хейзън. — Тази жена е луда. — Той също седна. Ръката му трепереше, докато изваждаше виното от кофата с леда и наливаше в чашата на мисис Хейзън.

Тя отпи изискано.

— Едно нещо трябва да ти се признае, Ръсел — винаги си разбирал от вина. Трябва да ви се извиня, дами и господа, за крайните мерки, които се наложи да предприема, но по-слабите мерки не успяваха, като например писмата, които оставаха без отговор по три години, и безбройните презокеански телефонни обаждания и сега може би това е единствената възможност да изразя какво мисля в присъствието на други хора, които, така да се каже, да бъдат свидетели и да могат после да разкрият истината, ако стане нужда. Ръсел… — Тя млъкна като оратор на трибуна и отпи още няколко глътки от виното си. — Ръсел, това, което искам да ти кажа, е, че ти давам възможност за избор. Готова съм на две неща. Ще заведа дело за развод със солидно, много солидно осигуряване, с огромно осигуряване, или ще се самоубия.