Ъруин Шоу - Хляб по водите

— Лесли! — извика Странд. — Стига толкова.

Мисис Хейзън продължи да седи, без да мръдне, без дори да вдигне ръка към лицето си, сякаш бе очаквала удара и го посрещаше с удоволствие.

— Ръсел — каза Странд, — ако послушате съвета ми, бих ви предложил да приемете любезното предложение на жена си да се самоубие.

— И на вас няма да ви се размине — промълви тихо мисис Хейзън. — Той ще ви унищожи с доброжелателността си. Някой път ще сбъркате, той ще се разочарова от вас и ще ви зареже с всичките ви надежди и планове, без да ви погледне дори. Помнете ми думата, глупави, алчни нещастници, празникът ви скоро ще свърши. — Тя подаде чашата си на Хейзън с думите: — Мисля, че бих искала още малко вино, скъпи.

С Лесли и Линда от двете му страни Странд тръгна към вратата през смълчаната зала, пълна с хора.

Излизането им трая цяла вечност.

Лесли крачеше твърдо, почти вдървено, с размазан по лицето грим, но с невъзмутимо и неестествено спокойно изражение. Линда се препъна, когато се изкачваха по стълбите към стаите си, и Странд успя да зърне лицето й, петната руж на бузите й изпъкваха като рани. Щом стигнаха до тяхната врата, Странд почувства, че не може да я остави да се прибере в стаята си и да прекара нощта сама.

— Ела малко при нас — каза нежно той. — Всички имаме нужда да пийнем по нещо.

Линда кимна вцепенено.

В стаята Странд се обади да донесат бутилка уиски и малко лед. Не знаеше за Линда, но той и Лесли никога досега не бяха пили от отчаяние. Линда се отпусна безжизнено на един стол, сякаш костите й се бяха размекнали. Ръцете й трепереха върху облегалките. Лесли се запъти към банята, като се извини:

— Отивам да поправя щетите от соарето.

— Тази ужасна жена — изрече Линда с треперещ глас. — А аз винаги съм се опитвала да й бъда приятелка. Знаех, че й е страшно тежко, след като синът й… — Тя избърса леко очите си с дантелена кърпичка. — Всеки път, като идвах в Париж, гледах да я видя и я канех на гости в Мужен. Какви отвратителни намеци само! — Сега беше възмутена. — Между нас с Ръсел никога не е имало подобно нещо. Боже мой, та аз не съм такава. Кажи ми, Алън, минавало ли ти е дори за миг през ума?…

— Разбира се, че не — отвърна Странд не съвсем честно.

Горката мисис Аркур — продължи Линда. — Не смяташ ли, че би трябвало да я поканим тук и…

— Мисля, че тя не би искала да види вече никого от нас — отвърна Странд. — Не и тази вечер.

— Алън, нали не смяташ, че споделям мнението на Катрин за Ръсел и неговите приятели, които кани в къщата? — В гласа й прозвуча отчаяна молба. — Не бих могла да го понеса, ако си мислиш, че…

— Линда — рече Странд, като отиде до нея и хвана ръцете й, — чуй какво ще ти кажа. Според мен ти си една от най-свестните жени, които съм срещал през живота си.

— Благодаря ти — прошепна Линда.

— Не бива да го приемаш толкова навътре. Тази жена не е в ред. Нито един нормален човек няма да повярва на приказките й.

— Тя никога не е била добра съпруга — каза Линда. — Направи живота му ад. Просто не знам как я е търпял толкова дълго. Непрекъснато го унижаваше. Езикът й е остър като бръснач. Когато човек го попиташе в компания за някое дело, с което той се занимаваше — нали знаеш, за него постоянно пишат по вестниците, непрекъснато го търсят, при него идват за съвет едни от най-важните хора в страната — от търговията, от правителството, — и когато той започнеше да обяснява някоя юридическа подробност, за която са го попитали, тя открито му се присмиваше и подмяташе: „Престани да досаждаш на гостите ни. На всички е известно, че си най-големият мошеник в тази професия.“ Мошеник! Човек като Ръсел. Разбира се, тя беше за съжаление, след като загуби сина си по този начин, а и от дъщерите нищо не излезе, но все пак всичко си има някакви граници. Веднъж на вечеря у тях беше дошъл един сенатор, много уважаван човек, но мисис Хейзън не одобряваше партията, в която той членуваше, и когато спомена, че е гласувал за един законопроект, с който тя не беше съгласна, му каза право в лицето: „вие сте един отвратителен, проклет глупак“. Как можеш да очакваш човек да живее с такава жена? А освен това, независимо какво говори, тя беше тази, която го остави, а не той.

На вратата се почука и Странд отвори на сервитьора, който носеше уискито. Наля по една солидна доза и в трите чаши и подаде на Линда нейната. Тя изпи половината на една глътка и цяла потръпна.

— Ще ти призная нещо — рече Линда. — Не го обвинявам за мисис Аркур, нито пък за другите, които е имал. Независимо от всичко, Ръсел винаги е бил самата дискретност. Каквото и да е правел, с никого не го е споделял. Бях абсолютно втрещена, когато се появи с мисис Аркур. Сигурно е бил на границата на търпението си. Дори за това кратко време тя ми стана симпатична, наистина много симпатична. Толкова е хубава и внимателна. — Тя допи питието и протегна чашата си на Странд да я напълни. — Откровено казано, радвах се за Ръсел, никога не съм го виждала толкова весел досега.