Ъруин Шоу - Хляб по водите

— Катрин — обади се Линда, — това е лудост.

— Линда — отвърна мисис Хейзън, — винаги си говорила прекалено много. Както виждам, не си се преборила с този навик. — После се обърна към Хейзън, който седеше със затворени очи и наведена глава като старец, дремещ в ъгъла. — Ръсел — продължи тя, — знаеш, че мога да се грижа достатъчно добре за себе си, така че не го правя от алчност. Откровено казано, искам единствено да те уязвя. За всичките години, през които си ме тормозил, пренебрегвал, презирал и любил, сякаш това е най-тежкото наказание, което трябва да изтърпиш…

— О, по дяволите — възкликна Хейзън, без да отваря очи и да вдига глава, — по дяволите, по дяволите, по дяволите!

— С една дума, тъй като вече не се надявам на нищо друго, искам да си отмъстя — продължи мисис Хейзън със зловещия равен тон, с който беше започнала тирадата си, като някой, който чете предварително приготвена и внимателно репетирана реч. — Да си отмъстя за това, че разруши семейството ни, че прогони дъщерите ми, като разруши цялата им самоувереност и ги превърна в празноглави долни уличници, чието единствено желание е да избягат колкото се може по-далече от семейството си. И най-накрая да си отмъстя, задето уби сина ми и после се опита да хвърлиш вината върху мен…

Най-после Хейзън вдигна главата си я изгледа свирепо.

— Ти го развали, ти го направи педераст, ти забавляваше извратените му приятели в собствения ни дом, ти знаеше, че си блъска хероин и бог знае какво още, и му даваше пари да си го купува…

— А ти го караше да се чувства безполезен. Ти не можа да го превърнеш в свой божествен образ и подобие на прочут капиталист — каза мисис Хейзън, думите бяха започнали вече да изскачат от устата й отмъстително, пукайки като счупено стъкло. — Затова го заряза и го остави да мисли, че никой не го е грижа дали е жив, или мъртъв.

Странд се опита да се свие в себе си, да стане невидим, да престане да чува и да разбира. Погледна Лесли. Тя плачеше със сгърчено лице. Два пъти сълзи за една вечер, помисли си той машинално. Само това можа да му хрумне.

Изведнъж тонът на мисис Хейзън стана делови.

— И така. Ако ми създадеш трудности при развода, ако щедростта ти не се прояви достатъчно, за да осигуриш жена си, ще се постарая да дам гласност на пълния списък на твоите завоевания — на всичките там глупави госпожи Аркур, секретарките, закръглените женички на нашите приятели, които толкова любезно подкрепяш в бизнеса и политиката, пухкавите артистки, които те утешаваха и ти помагаха да забравиш фригидните прегръдки на жена си. Имената им биха представлявали много интересно четиво в някои вестникарски рубрики.

— Ти си вещица — прошепна Хейзън.

— Ако е тъй, ти ме направи такава. За това също не мога да ти простя. Но да се върнем пак към списъка на покупките — каза мисис Хейзън почти радостно. — Можеш да задържиш къщата в Ню Йорк. Тя е гробница, пък и без това винаги съм я мразела, още от първия ден в нея витаеше светият дух на твоя любим баща. Но ще получа къщата в Хамптънс с всичко в нея.

— Аз съм израснал в тази къща — рече Хейзън.

— Ще се помъча да забравя този факт, когато се преместя там и се опитам отново да върна дъщерите си в нея — каза мисис Хейзън. — Надявам се, че вие, мистър и мисис Странд, и вашето домочадие, към което моят мъж изпитва твърде странна привързаност, ще имате достатъчно време да се махнете оттам заедно с багажа си, преди да дойда. Надявам се, че вкусът ви към по-изискан начин на живот не ви е разглезил за скромната обстановка, в която сега ще трябва да се върнете. Аз предпочитам сама да си избирам за гости паразитите, чиито вкусове и навици са близки до моите. Не обичам китаристи, атлетки, млади жени, които живеят открито с мъже, без да са свързани законно, нито си падам по художнички — аматьорки и дребни даскали, които развяват дъщеричките си пред един стар глупак.

— Може да спрете дотук — прекъсна я Странд, като си мислеше: боже, сигурно някой изпраща ежедневен бюлетин на тази ужасна жена. — Вие сте неприятна и противна и ние си отиваме. Не ме интересува, дори да пищите толкова силно, че да ви чуят в Лонг Айланд. Хайде, Лесли. Линда, мисля, че и ти се наслуша достатъчно.

— И още как — отвърна Линда и двете с Лесли станаха.

Лесли бе престанала да плаче, когато мисис Хейзън започна да говори за тяхното семейство, и Странд забеляза, че е бясна. Но беше неподготвен, когато видя как тя се обърна и удари с всичка сила мисис Хейзън през лицето.