Ъруин Шоу - Хляб по водите

Казва, че смята да се отдаде на политика, и аз си го представям като сенатор, преди да е навършил трийсет и пет години. Ако имаше десетина такива момчета, пръснати в страната, тогава може би нашата размирна родина, изтъкана от варварщина, грабежи, алчност, компромиси и надежди, ще успее да избегне катастрофата в последния момент.

Днес получих писмо от Лесли. В него, както всеки път, тя ми благодари за проявеното снизхождение, че съм й разрешил, както тя се изразява, това позакъсняло чиракуване. Обещава да се върне през лятото и предлага да тръгна да пътувам с нея из западните щати, които искала да рисува. Писмата й са изпълнени с любов и аз не се съмнявам, макар да е далече, че ме обича. Колкото до мен, аз я обичах, когато беше младо момиче и седеше на първия ред в моята класна стая, когато застанахме пред олтара, когато за първи път засвири на пианото в дома ни в Ню Йорк, когато беше бременна, когато превързваше раните на Хейзън и когато удари плесница на жена му в ресторанта в Тур, когато я качих на самолета за Франция. Дали случайността или съдбата я изпрати в моята класна стая и я хвърли в обятията ми за цял живот, не знам и не ме интересува. Знам, че я обичам и винаги ще я обичам, а причините нямат значение. Постъпили сме така, както ни е било писано или както е трябвало да постъпим. Тя казва, че ще се върне. Ще видим.

Той спря и препрочете страницата, която току-що беше написал. Поклати недоволен глава. Непрекъснато мислеше за Ромеро. Ромеро витаеше из това място и Странд знаеше, че не е приключил с него. „Те си пасат трева на спокойствие — спомни си той. — А вие се мъчите върху цимент.“ После: „И вие няма да останете тук много дълго.“

Като си припомни, Странд отново поклати глава. Каква злоба имаше в това момче. Или може би мъдрост?

Той се загледа в отворената тетрадка на бюрото пред себе си, където светлината на лампата се отразяваше от страниците. После продължи да пише:

Нима тук искам да завърша живота си? Нима искам да свърша като животно, което спокойно си пасе трева? Къде е мястото, на което съм нужен, където работата ми приляга и аз на нея? Дали момче като Уилоуби има нужда от мен? Отговорът сигурно е не. Той ще разцъфне както му е редът и човек като мен може само да се ласкае, като си мисли, че крайният резултат ще бъде негова заслуга. Аз просто се намирам извън очертанията на игрището и насърчавам с викане едно момче, което няма нужда от това.

Цимент.

Има толкова ромеровци върху цимент, колкото и уилоубивци върху трева, ала онези върху тревата вероятно са повече. С един се провалих, но това може би ме е научило как да не се провалям с другите. Преподавателите тук са един вид учители. Аз съм друг. Не се захванах с тази професия, за да си живея спокойно, но събитията ме бяха накарали да го забравя. За известно време. Това време свърши. Няма да допусна най-малкото ми дете да ме засрамва. „Щом си готов да се върнеш — каза ми директорът на гимназията, когато дойде да ме види, като излязох от болницата в Хамптънс, — щом си готов, само ми се обади по телефона. Мястото ти ще бъде свободно.“ Сега съм готов и ще се обадя утре сутринта.

Ще се обадя сутринта. Знам, че работата не е толкова проста, а и той също беше наясно. Обикновено човек говори така, когато отиде в болницата, за да види приятеля си, агонизиращ може би на смъртния си одър, за да се престори, че всичко ще бъде наред, че сигурно ще се оправи и няма да умре и че колегите му ще го чакат да заеме мястото си сред тях. Е, аз не умрях. Ще се обадя сутринта, но няма да притеснявам този добър човек, като покажа, че съм повярвал на думите му. Мястото ми няма да бъде свободно. Ще трябва да попълвам заявления, да бъда подложен на разпит от подозрителните училищни настоятели, да бъда преглеждан от разни лекари, за да се уверят, че мога да работя, ще трябва да се променят заплати, да се обмислят длъжности, да се закриват свободни места, да се играе на премествания, изобщо ще има дълги уморителни месеци на чакане. И доста реална възможност да получа отказ.

Вече е късно. Време е да спя. Трябва да съм свеж, за да се изправя пред Уилоуби сутринта.

Той остави писалката, затвори тетрадката, стана от стола и изгаси лампата в студената стая, в която вече цареше нощ.

Игра, подобна на бейзбола, която се играе на по-малко игрище, но с по-голяма и по-мека топка. Soft — мек (англ.). — Б.пр.

Бивше селище в щата Вирджиния, където генерал Лий се предава на генерал Грант на 9.IV.1865 г., с което се слага край на Гражданската война в САЩ. — Б.пр.