Ъруин Шоу - Хляб по водите

Хейзън кимна едва ли не сърдечно на другите около масата, които седяха като препарирани, стана и си излезе.

Странд се пресегна и угаси телевизора. Остана да седи, втренчил поглед в празния екран, чувствайки се замаян, като че току-що е станал свидетел на нелепа катастрофа.

После се изправи и отиде до малкото бюро край прозореца. Не си, носеше тетрадката, в която от време на време водеше своя дневник, затова извади малко листове за писма от чекмеджето и започна да пише:

Сам съм на долния етаж в къщата в Истхамптън и току-що видях как един човек се самоунищожи по телевизията. Този човек е Ръсел Хейзън. В речта си, която можеше да бъде само прощална, той се сбогува с кариерата си. Какви са били причините не знам, но той осъди себе си, професията си, законите, по които всички живеем и които са го направили богат и са му донесли уважение. Мога да го смятам само за проява на умопомрачение, но такова, за което няма да му бъде простено. Откакто се запознах с него, съзнавах, че в характера му има някаква тъмна страна, известен всепроникващ цинизъм към човешките подбуди и поведение, мрачна черта, която се проявяваше дори в най-светлите му мигове, но никога не съм подозирал, че той се измъчва до такава степен от нея, та да се остави тя да надделее изцяло. Какво ще стане с него по-нататък, не е възможно да се предвиди…

Изведнъж почувства страшна умора и дори писането се оказа непосилно. Сложи ръка върху листата, облегна се отгоре, подпрял глава на китката си, и мигновено заспа.

Сепна се и се събуди. Нямаше представа колко време бе спал. Чу превъртането на ключ, някаква врата се отвори, после се затвори. Стана и отиде във всекидневната, точно когато Хейзън влизаше.

Странд го изгледа безмълвно, когато Хейзън му се усмихна и затропа силно с крака, за да изчисти снега от обувките си. Изглеждаше както обикновено, спокоен и самоуверен. Изражението на Странд накара Хейзън да се намръщи.

— Имаш странен вид, Алън — рече той. — Случило ли се е нещо?

— Гледах предаването по телевизията.

— А, това ли било? — каза небрежно Хейзън. — Реших, че тези скучни хора имат нужда от малко раздвижване. Беше ми много забавно. Пък и се разтоварих от някои неща, които отдавна ми тежат на сърцето.

— Знаеш ли какво направи със себе си тази вечер, Ръсел?

— Не се притеснявай за мен. И без това никой не приема телевизията сериозно. Дай да не говорим на тази тема, моля те. Писна ми от нея. — Той се приближи до Странд, прегърна го с едната си ръка и го стисна. — Надявах се, че няма да си легнал още. Исках да си поприказвам с някого, който не е адвокат. — После свали палтото си и го метна заедно с шапката на един стол. — Каква противна нощ. Пътуването с колата в тоя сняг беше ужасно.

Странд разтърси глава, сякаш за да я избистри. Чувстваше се объркан, несигурен в себе си. Щом на Хейзън му беше толкова весело от вечерта, тогава той сигурно се бе стреснал от телевизионното предаване. Толкова рядко гледаше телевизия, че беше възможно да преувеличава способността й да помогне или да навреди на човек. Може би, мислеше си той, напразно се разтревожи за приятеля си. Щом Хейзън не се безпокои за последствията от речта си, той няма да го безпокои със своите.

— Ти ли шофираше? — попита Странд.

Хейзън кимна.

— Освободих шофьора за вечерта. Годеницата му беше дошла в града и аз дадох своя принос за любовта на младите. Къде са жените?

— В стаите си. Легнаха си рано.

Хейзън го погледна изпитателно.

— Добре ли са?

— Съвсем добре — отговори Странд.

— Лесли ми каза по телефона, че Елинор се е върнала в Джорджия. Там май цари доста голяма бъркотия, а?

— Отвратителна — отвърна Странд. — Джанели се държи като глупак.

— Не му липсва кураж. Възхищавам се на това.

— Аз пък му се възхищавам малко по-малко от теб — рече сухо Странд.

— Обадих се на началника на полицията в града и му казах, че трябва да сложи охрана на къщата. Дадох му ясно да разбере, че ако нещо се случи на онези дечурлига, ще му одера кожата.

— Надявам се, че ще има полза.

— Само да смее да не помогне — добави иронично Хейзън. — А сега бих пийнал нещо. А ти?

Странд отиде до барчето да гледа как Хейзън налива на двамата по едно голямо уиски със сода. Отнесоха чашите си до камината и седнаха един срещу друг в големите кожени кресла с облегалки за главите. Хейзън отпи голяма глътка от питието си и въздъхна доволно:

— Ей богу, точно от това имах нужда — рече той.

— Последния път, когато пихме така — обади се Странд, — телефонът иззвъня и ти изчезна за нула време. Надявам се, че ще можеш поне сега да си допиеш питието, преди да се наложи пак да тръгнеш нанякъде.