Ъруин Шоу - Хляб по водите

Грохотът на океана го потискаше, вълните се блъскаха неумолимо, рушаха брегове, подкопаваха основи, заплашваха и променяха контурите на земята с всеки нов сезон. Стари пристанища се задръстваха с тиня, някога оживени пристанищни градове стояха изоставени, крясъците на чайките над движещите се води бяха жалки, тъжни и се оплакваха от глад, бягство и разрухата на времето.

„Нещастна къща“. Утре ще кажа на Лесли и Каролайн да събират багажа. Празникът, който не беше никакъв празник, свърши, време е да си вървят.

Опита се да чете, но думите му се струваха безсмислени.

Отиде в библиотеката и потърси друга книга, но нито едно от заглавията по рафтовете не му допадна. Седна пред телевизора и го включи. Натискаше наслука копчетата едно след друго. Когато екранът се проясни, той видя образа на Ръсел Хейзън и чу някакъв глас да казва:

— Съжаляваме, че сенаторът Блакстоун, който трябваше да присъства на това обсъждане, не е могъл да напусне Вашингтон. Провървя ни, че успяхме да намерим мистър Ръсел Хейзън, изтъкнатият юрист, известен с познанията си по темата ни тази вечер — международното право, — който бе така любезен да се съгласи да замести сенатора в нашето предаване.

Хейзън, облечен безупречно и внушително сериозен, кимна едва забележимо към камерата. После камерата показа в едър план масата с другите трима позастаряващи участници с учен вид и побелелия водещ, които седяха в кръг.

Странд се чудеше дали Хейзън не бе излъгал, че трябва да се върне в Ню Йорк, за да види жена си, и дали обаждането по телефона в библиотеката не е било всъщност от телевизионното студио. Може би не е искал Странд да разбере, че зарязва гостите си по една, както би си помислил, несериозна причина.

Странд изслуша без интерес другите трима участници, докато излагаха своите интелигентски, добре формулирани разумни възгледи за външните работи и международното право. В това, което говореха, нямаше нищо, дето Странд да не го бе слушал стотици пъти досега. Ако не чакаше да чуе какво ще каже Хейзън, щеше да се върне в дневната и отново да се захване с книгата.

Но още първите думи на Хейзън го накараха да се заслуша много внимателно.

— Господа — започна Хейзън със силен и уверен глас, — боя се, че ние смесваме две съвсем отделни понятия: външните работи и международното право. Независимо дали това ни харесва, или не, външни работи съществуват. Но международното право се е превърнало в измислица. Налице са международно пиратство, международни атентати, международен тероризъм, международни подкупи и разменна търговия, международна драма и международен анархизъм. Нашето национално право може би не е пълна измислица, но най-великодушното описание, което бихме могли да приемем за него, е, че в най-добрия случай то е полуизмислица. С нашия правен кодекс, при нашата конкурентна система, във всички по-важни случаи този, който може да наеме най-скъпия адвокат, си излиза от съдебната зала с оправдателна присъда. Разбира се, понякога има и изключения, които само доказват това правило.

Когато за първи път започнах адвокатската си практика, вярвах, че поне в общи линии се раздава правосъдие. За нещастие, след толкова много години в тази професия, вече не мога да поддържам подобна вяра…

Боже господи, помисли си Странд, какво смята, че прави?

— Съдебната корупция, местните и расовите предразсъдъци на хората, които седят на местата на съдиите, твърде често са били разобличавани на първите страници на нашите вестници, за да се нуждаят от допълнителен коментар тук, купуването на постове чрез политически помощи е почитан обичай; подкупването на свидетели, предварителната им обработка, укриването на доказателства се практикува дори в най-висшестоящото учреждение в страната; продажността на полицията е станала пословична, а във всичките ни университети се преподава как хората от моята професия, заклели се да бъдат служители на закона, да го заобикалят.

Водещият програмата, който се въртеше неспокойно на стола си, се опита да го прекъсне:

— Мистър Хейзън… аз не мисля, че…

Хейзън го спря, като махна заповеднически с ръка, и продължи:

— Да се върнем към представата за международното право… по някои дребни въпроси, като правото на риболов и нарушаването на въздушното пространство от авиацията, може да се стигне до някакви споразумения и до спазването им. Но по решаващи въпроси, като например правата на човека, неприкосновеността на границите на суверенните държави, опазването или унищожаването на цели народи, не сме стигнали по-далече, отколкото през времето на воюващите скитнически племена. В Обединените нации ние, американците, въведохме кражбата и клеветата. Аз минавам за специалист по международно право, но ви уверявам, господа, че такова нещо не съществува и колкото по-скоро го разберем и се махнем от този вражески парламент на брега на Ист Ривър, толкова по-добре ще бъде за нас години наред. Благодаря за вниманието и ви моля да ме извините, че не мога да остана до края на тази интересна дискусия. Имам ангажимент другаде.