Ъруин Шоу - Хляб по водите

— Има неща, които едно поколение научава, а друго не ги е и сънувало дори — отвърна Странд. — Всички схеми бързо остаряват. Считай, че си имала късмет и си получила своя урок и той ти костваше само един счупен нос. Бъди по-внимателна с Ромеро. Неговата кръв е много по-гореща, отколкото на твоя приятел Джордж.

— Татко — промълви безстрастно тя. — Разочароваш ме. Ти си расист.

— След тази сполучлива преценка ще трябва да те напусна. — Странд стана. — Искам да поговоря с майка ти.

Остави Каролайн да преглъща сълзите си, докато си наливаше втора чаша кафе.

Лесли седеше по пеньоар на дивана в нишата на прозореца и гледаше към океана, когато Странд влезе в стаята. Той се приближи и нежно я целуна по главата. Тя вдигна поглед и се усмихна.

— Изглежда, се чувстваш по-добре — промълви Лесли.

— Много по-добре — отвърна той. Седна до нея и хвана ръката й. — Току-що закусих с Каролайн. Тя ми каза за Елинор.

Лесли кимна.

— Направих всичко, каквото можах, за да я спра. Помолих я да поговори с теб. Тя отказа.

— Известно ми е. Каролайн само това знаеше. Елинор говори ли с Джузепе?

Лесли поклати глава.

— Не искала и с него да спори. Какво ще правиш, Алън?

— Знам какво. Ще се обадя на Джузепе.

Отиде до телефона край леглото. Имаше малка конзола с копчета за връзка с другите стаи в къщата и за външна линия. Натисна едно копче и набра номера на Джузепе. Вече го беше запомнил наизуст. Когато Джузепе каза „ало“, Странд заговори бързо:

— Джузепе, това е важно. Не затваряй, докато не чуеш какво имам да ти кажа. Елинор се връща обратно в Джорджия.

За момент отсреща настъпи мълчание. После Джузепе се обади:

— Хубава новина. — Гласът му беше безизразен и уморен.

— Нещо да се е случило там?

— Още не.

— Джузепе — продължи Странд, — искам да й кажеш, че не може да остане, трябва да се обърне кръгом и веднага да се прибере обратно.

— Ти искаш — рече Джузепе. — Какво значение има това?

— Слушай, Джузепе, тя се върна на старата си служба, трябва да започне на втори януари, издигнали са я, чака я голяма кариера в работа, която й допада, и в град, който обича. Не бива да я оставиш да пожертва всичко това. Джузепе, не мога да ти позволя да убиеш дъщеря ми.

— Аз не гледам на нея по този начин, Алън — отвърна Джузепе. — Аз гледам на нея като на моя жена. Време е и тя да го разбере. А мястото на жената е до мъжа й. Това е стар италиански обичай. Може би си забравил, че съм италианец.

— Като си италианец, не значи, че трябва да станеш мъченик. И за какво? За някакъв си жалък провинциален вестник, за който дори Елинор казва, че няколко гимназистчета биха се оправили по-добре от вас двамата.

— Съжалявам, дето мисли, че сме толкова некадърни — отговори Джузепе. — Но това нищо не променя. Когато се оженихме, не съм й обещавал, че ще спечеля наградата „Пулицър“ 109 109 Авторитетна награда, учредена от Джоузеф Пулицър, американски собственик на вестник (1847–1911), която се дава годишно за постижения в литературата, музиката и журналистиката. — Б.пр. за журналистика. Само й обещах да я обичам и уважавам, и да се откажа от всички други жени, докато смъртта ни раздели. Радвам се да разбера, че тя си спомня, че е подписала същия договор.

— Държиш се като някой маниак.

— Боя се, че сега трябва да затворя, мистър Странд — рече учтиво Джузепе. — Трябва да изчистя къщата, да купя малко цветя, нещо за вечеря и бутилка вино, за да отпразнуваме събирането ни. Благодаря за съобщението, че си идва.

— Джузепе… — каза безпомощно Странд, но Джузепе вече беше затворил.

Лесли още седеше до прозореца и продължаваше да гледа към океана с безизразно лице.

— Ти знаеше ли, че може да се върне? — попита Лесли.

— Да. Тя ми каза, че ще се опита да го забрави. Ако не успее, призна, че ще се върне. Мисля, че не се е опитала достатъчно упорито.

— Секс — рече глухо Лесли. — Предполагам, че тя ще го нарече страст. Любов. Каква вреда могат да причинят тези гръмки думи. Направих всичко, каквото можах, за да я спра. Попитах я как може да замине, като знае, че отсега нататък всеки път, щом телефонът звънне, ще изпадаме в ужас, да не би да се обаждат да ни съобщят, че е мъртва.

— Тя какво ти отговори?

— Че познавала това чувство — изпитвала го от мига, в който напуснала Джорджия. Че ще трябва да се научим да живеем с него. Опитах се да го скрия от Каролайн, но съм сигурна, че се е досетила. Тя какво знае?

— Почти всичко. Почувствах, че трябва да й кажа. И без това до този момент е имало твърде много тайни.