Ъруин Шоу - Хляб по водите

Когато Каролайн слезе на закуска и го видя, по лицето й се изписа предпазливост. Но той стана, прегърна я и я целуна по челото.

— Ох, татко — измърмори тя на рамото му. — Толкова се радвам, че си добре. Така се изплаших. Аз бях виновна…

— Ти за нищо не си виновна, милата ми — каза той. — А сега седни и закуси с мен.

Странд забеляза с неодобрение, че Каролайн поиска от мистър Кетли само чаша кафе.

— Само това ли закусваш? — попита я Странд.

— Днес не съм гладна — отговори Каролайн. — Татко, тук става нещо странно, не знам какво, но мама не иска да ми каже. Знаеш, ли, че Линда и Елинор си заминаха вчера?

— Не. — Той остави бавно чашата си на масата. — Къде заминаха?

— Линда отиде в Ню Йорк.

— Да, тя спомена нещо такова. Безпокои се за мистър Хейзън. — Странд си пое дълбоко дъх. — Знаеш ли къде замина Елинор?

— Не съм сигурна. С мама дълго спориха и ме накараха да изляза навън. Елинор се качваше в колата с Линда, когато се върнах, мама май бе плакала и я чух да казва на Елинор: „Длъжна си поне да се сбогуваш с баща си“, а Елинор й отвърна: „Всичко премислих, достатъчно спорихме и не искам и той да започне да ме разубеждава. Само му предай, че го обичам и че постъпвам така, както трябва.“ После тръгнаха. Мисля, че се връща в Джорджия. Има ли нещо нередно в това?

Странд въздъхна.

— Да, много — отвърна той.

— Аз не съм дете — рече Каролайн. — Не смяташ ли, че е крайно време да ми кажете какво става с това семейство?

Странд погледна внимателно дъщеря си.

— Права си. Крайно време е да знаеш какво става с това семейство — отвърна той. — Крайно време е всички да знаем. Елинор е напуснала Джорджия, защото някои хора, на които не им е харесало какво пише Джузепе във вестника, са сложили бомба в къщата им и са заплашили, че ще убият Джузепе, а може би и Елинор, ако останат там.

— О, господи Исусе — възкликна Каролайн. Никога не я беше чувал да казва „Исусе“ досега. — А Джузепе не иска да отстъпи, така ли?

— Последното, което Елинор знаеше за него, е, че седи нощем в тъмното с ловджийска пушка на коленете.

Каролайн вдигна ръка към устата си и започна да гризе един нокът. Не го беше правила от седемгодишна възраст, когато я бяха отучили от този навик.

— Правилно постъпи, че се върна — рече Каролайн. — Мястото й е при мъжа й. Изобщо не е трябвало да заминава.

— Как ще се чувстваш, ако нещо се случи със сестра ти? — Помъчи се гласът му да не прозвучи грубо.

— Ще се чувствам ужасно — отговори Каролайн. — Но все пак ще мисля, че е постъпила правилно, като се е върнала. Татко… — тя се пресегна и докосна ръката му, — тази къща носи нещастие, трябва да се махнем от нея. Веднага. Преди да е станало късно. Виж какви неща се случиха тук — едва не се удави и после едва не умря. Аз пострадах при онази автомобилна злополука с Джордж…

— Душичке — обади се Странд, — лъжеш. Не е било злополука. Той те е ударил и ти е счупил носа. Имаш късмет, че не те е изнасилил.

— Откъде знаеш всичко това?

— И аз си имам своите тайни. Като всички, милото ми. Всъщност не си могла да заблудиш лекаря.

— Трябваше да му призная. Помолих го да не ти казва. Боях се да не направиш нещо.

— Лекарят е казал на мистър Хейзън. И мистър Хейзън е смазал хубавото ти приятелче от бой.

— Заслужава си го. Каза, че съм била драка. Само че се изрази по-лошо. В днешно време, ако излезеш веднъж с някое момче и не му се отдадеш, мислят, че могат да те наричат както си искат. Татко… — промълви умолително тя. — Никой не те учи на правилата.

— Е, сега вече ги знаеш.

— И още как. Мама също ли знае?

— Не. Но ще научи. Защото аз ще й кажа.

— Добре. — Тя изглеждаше наострена. — Само едно нещо искам да знам. Когато започна да ходиш с нея, ти как постъпи?

Странд се засмя.

— Справедлив въпрос, миличко — отговори той. — Опитах се.

— А тя какво направи?

— Каза „престани“. И аз престанах.

— Времената са се променили — забеляза тъжно Каролайн. — Сега момчета като Джордж с техните коли, луксозни клубове и богати бащи си мислят, че имат droit du seigneur 108 108 Droit du seigneur — Във феодалната епоха право на господаря на първата брачна нощ с невестите на своите слуги (фр.) — Б.пр. или нещо подобно. Някой сандвич, едно питие и кино и после, ако не си разтвориш краката, си селянка. Ако ракетата за тенис беше у мен, нямаше да се наложи мистър Хейзън да го бие. Доцент Суонсън поне ме помоли . Татко, нямаш представа колко е трудно да знаеш как да постъпиш. Подозирах, че онова момче не ти харесва. Защо нищо не ми каза?