Ъруин Шоу - Хляб по водите

Регистраторът му беше дал списъка на момчетата, които щяха да бъдат настанени при него, подбрани по двама в стая, по азбучен ред, с изключение на деветото момче, което бе определено за една малка стая заедно с Ромеро. Регистраторът не му бе казал, че Ролинс е черен или по-точно тъмнокафяв.

— Надявам се, че тук ще ви хареса.

— Сигурен съм, че ще ми хареса — отвърна Ролинс. — И аз съм нов. Имам едногодишна стипендия за футбол. Играех в моята гимназия в Уотърбъри и не бях от най-блестящите ученици в класа… — той се ухили — и всички решиха, че независимо колко пъти побеждавам предния защитник, още една година над книгите ще ми помогне, ако искам да постъпя в заведение като Йейл.

— Дъщеря ми учи със стипендия за лека атлетика в един малък колеж в Аризона — рече Странд внезапно, и за първи път горд от този факт. — Тя бяга.

— Е, аз не мога да кажа същото за себе си — подхвърли Ролинс. — Аз съм само защитник. В повечето случаи гледам просто да отстоявам позициите си. — Той се засмя. — Бас държа, че дъщеря ви може да ме бие от воле, когато си поиска. Момичетата в днешно време… — Поклати шеговито глава.

— Надявам се и тя да отстоява позициите си — вметна Странд — в други неща.

Ролинс го погледна сериозно.

— И аз също — отвърна той. — Е, няма да ви отнемам повече време, сър. Само ще си преместя нещата след сутрешната тренировка.

— Ще оставя отключено…

— Няма защо да се безпокоите. Тук никой не краде.

— Идвам от Ню Йорк — рече Странд, — а там всички крадат.

— И аз така съм чувал — поклати глава момчето. — Уотърбъри също не е цвете, но в сравнение с мащабите на Ню Йорк е като прашинка. Надявам се, че ще се чувствате добре тук, мистър Странд. Всички казват, че мястото е приятно и хубаво и се надявам да се окаже такова и за двама ни. Ако на вас с жена ви някога ви се наложи да вдигате и местите нещо тежко, мебели и други неща от този род, моля ви, обадете се. Може да не съм умен… — той пак се ухили — но имам здрави мишци. А сега трябва да бягам на игрището и да си поразмърдам нещастния увиснал задник.

Той се отдалечи с лека атлетическа походка, късо подстриганата му глава изглеждаше прекалено малка върху дебелия врат, който стърчеше над пуловера му.

Странд влезе в къщата, като си мислеше за двете „р“-та — Ролинс и Ромеро. Негър и пуерториканец. Дали Ромеро с уличния си цинизъм не ще си рече: „Разбира се, ето как държат черния брат и не съвсем белия брат изолирани — правят го умело и изтънчено, няма що“. Дали ще приеме, че е просто съвпадение? Регистраторът му бе казал, че ако някой иска да си смени стаята и другите не възразяват, това може да стане. Ами ако останалите момчета са доволни от разпределението такова, каквото е и не могат да бъдат направени никакви промени? Той не знаеше колко негри са записани като студенти, нито как са подбрани. Ролинс — защото умееше да играе футбол, макар че Странд бе малко шокиран как училище с репутацията на Дънбъри може да сформира отборите си така открито. Все пак Дънбъри не беше нито Нотр Дам, нито Алабама. А Ромеро, защото в случаен разговор един влиятелен човек се бе заинтересувал от него. Ами другите? Ще трябва дискретно да поразпита каква е всъщност политиката на училището.

Той влезе в голямата обща всекидневна на студентите, където имаше радио, телевизор и няколко етажерки с безразборно нахвърляни книги по рафтовете. Започна да ги подрежда и осъзна, че търси „Упадъкът и гибелта на Римската империя“. Щом ще се наложи да спори цяла година с Хесус Ромеро, ще трябва да започне с препрочитането на Гибън, и то много внимателно. Но единствените книги, чиито автори започваха с „г“, бяха „В Африка“ от Джон Гънтър и „Богатото общество“ от Джон Кенет Галбрейт, нито една от които според него нямаше да му бъде от полза в спор с Ромеро. Можеше да си представи бурния смях на момчето, чиято майка се издържаше от „Социални грижи“, ако случайно попаднеше на книгата на Галбрейт. Той взе томчето от рафта, занесе го в своето жилище и го остави върху масата в спалнята. Ако беше намерил „Покоряването на Мексико“ и „Покоряването на Перу“, макар че това бяха две от най-любимите му книги по история, щеше също да ги скрие, за да не станат допълнително гориво в асортимента от омрази, които таеше Ромеро.

Знаеше, че Каролайн има уговорен преглед при доктор Леърд за осем часа, преди започването на ежедневните му операции, и макар да не очакваше някакви особени промени в състоянието й, той реши да позвъни, като предварително си призна, че го прави по-скоро, за да чуе гласа на Лесли, отколкото да научи нещо за дъщеря си. Докато набираше номера, си каза, че ще трябва да ограничи телефонните обаждания. С неговата заплата междуградските разговори бяха опасен лукс.