Ъруин Шоу - Хляб по водите

— Би било много мило от ваша страна.

— Ако искате да ми направите списък…

— Вземете каквото решите, нямам претенции — рече Странд. Не спомена, че би искал да има вкъщи бутилка уиски. Сам ще си я купи. Не знаеше дали жената е дискретна и не искаше да й дава повод да разправя, че новият учител по история пие.

— Нещо по-специално, което да ми поръчате? — попита тя.

— Нищо. А, да — моля ви, не пипайте нищо по бюрото ми, независимо колко разхвърляно изглежда.

Мисис Шилър отново се усмихна.

— В училище, където всички живеят сред много хартия, веднага научаваш тоя урок. Виждала съм такива бюра, където между книгите, хартиите и списанията спокойно могат години наред да се въдят мишки, без никой да ги открие. Ако има нещо, от което вие или жена ви да сте недоволни, моля ви, веднага ми съобщете. Хората, които бяха тука до лятото, се притесняваха да ми кажат какво искат и аз непрекъснато заварвах жената да размества мебелите и саксиите от едно място на друго и да гледа гузно, като ме видеше в стаята. Искам на вас със съпругата ви да ви бъде приятно да живеете тука.

— Много ви благодаря, мисис Шилър. Искрено се надявам да бъде така.

— И още нещо, мистър Странд — додаде тя, като отвори чантата си и извади една престилка, която върза около широкия си кръст, — ако някога ви потрябва някое по-специално сладкарско изделие — сандвичи с пържени хлебчета за гости или торта за рожден ден, — само ми се обадете. Мъжът ми обича да прави такива неща за преподавателите и момчетата. Казва, че така се разнообразявал.

— Няма да забравя. Имам три деца — те са големи и няма да живеят с нас, но може да имаме късмет да ни идват на гости от време на време, а те всички умират за шоколадова торта. — Откри, че му доставя удоволствие да говори за децата си с тази приятна и отзивчива жена. — Вие имате ли деца?

— Бог е решил да ни лиши от това щастие — отвърна сериозно тя. — Но при четиристотинте момчета, които беснеят наоколо, тази празнота почти не се усеща. О, едва не забравих — внимавайте с печката. Остаряла е и току гасне, а тогава се събира газ.

— Обещавам да не я изпускам от очи.

— Миналия февруари къщата без малко да хвръкне във въздуха. Предишните хора бяха много мили, но малко отвеяни, ако разбирате какво искам да кажа.

— Напълно ви разбирам. И аз съм може би малко отвеян, но жена ми е изтъкана от отговорност.

— Само ме предупредете кога я чакате да пристигне, за да накъсам малко цветя и да ги сложа из апартамента за добре дошла. Нямате представа как няколко стръкчета цветя могат да преобразят тая старотия. Ще взема да донеса и малко дърва за огън. Някои от момчетата си припечелват по нещичко, като чистят клони и режат изсъхналите дървета за горене. Тук нощите стават доста студени и огънят е голямо удобство. Няма да ви безпокоя повече. Сигурна съм, че имате достатъчно работа, за да се приготвите за нашествието… Ама нали няма да ми се разсърдите, ако ви кажа, че според мен трябва да си почивате по малко и да си правите разходки. Да добиете малко цвят, а то сега…

Тя приличаше повече на медицинска сестра, която работи от години в семейството им, отколкото на чистачка, с която се е запознал само преди няколко минути. Когато жената излезе от стаята, Странд си помисли, че има и нещо хубаво, което да съобщи на Лесли при следващия им разговор.

Погледна се в огледалото над камината: Загарът от лятото бе изчезнал от лицето му и той реши, че наистина изглежда доста прежълтял. Излезе навън. Ще послуша съвета на мисис Шилър и ще си направи една дълга разходка из града, за да добие цвят на лицето и да намери магазин, откъдето да си купи бутилка уиски.

Ромеро пристигна по тъмно, след като Странд вечеря в града — все още отлагаше момента, когато ще трябва да разговаря за незначителни неща по време на ядене с мъжете и жените от преподавателския състав. Знаеше, че ако Лесли беше с него, щеше вече да назовава поне десетина от тях на малки имена и да е направила преценка на отделните характери, която по-късно щеше да се окаже невероятно точна. Той не притежаваше тази бърза способност и разчиташе на времето и на постепенното си сближаване с хората, за да си състави мнение за тях. Казваше на Лесли, че това му спестявало неприятните изненади.

Странд стоеше пред входа на „Молсън Резидънс“ и гледаше звездите, тъй като още не му се прибираше в празната къща, тогава забеляза дребничка фигура с прекалено голяма за нея чанта да се тътри през двора на училището към централното здание. В светлината на лампите покрай асфалтираните алеи Странд видя, че Ромеро носи някои от дрехите от „Брукс Бръдърс“, памучни панталони и спортно вълнено сако с риза и връзка.