Димитър Кирков - Балкански грешник (Разказите на един авантюрист)

И в Румъния той не беше живял малко. Правя сметка, че е напуснал Югославия непосредствено след разпрата й със Сталин, тоест в края на 48-а или началото на 49-а. А веднъж стана дума, че когато строели моста между Гюргево и Русе, той се хванал за кратко чиновник в плановия отдел откъм румънска страна. И бил едва ли не първият пешеходец, минал през Дунава, за да се предаде на българските власти. Мостът на дружбата е открит в 54-а, значи Думитре Попеску е прекарал пет-шест години в северната ни съседка. Или общо бе скитал из балканските държави към седемнайсет години.

За кончината му научих късно. Много ми е мъчно, че не присъствах на погребението. Смятам, че бях последният му приятел и ако той се изхитри да събере на оня свят трапеза пред Бога, надявам се да не ме пропусне.

Наглеждаше го службата „Социални грижи“ — едно девойче идеше по обед, носеше ядене в канчета. То имало ключ за апартаментчето, намерило стареца мъртъв. Бай Димитър бил предупредил съседите за такъв ден, разтичали се те, звънили в Пазарджик. Дошла негова племенница, братовчедова дъщеря. Взела смъртния акт — да уреди наследяването. Нея не съм виждал.

Същите съседи ми обясниха къде точно е гробът му в Малашевци. Отидох да занеса цветя. Никой не беше ходил, откакто го бяха заровили. Нямаше и да иде. Ще изгние дървеният кръст с името, ще се килне, ще изчезне сред буренака. А не искам тоя гроб да остане безименен и прахта неузната, както бе станало някога с бащата на покойника. Затова, макар да не ме бие парата, решил съм да му направя едно каменно паметниче. Скромно, разбира се. На каменоделеца ще поръчам да напише: „Тук почива Димитър Попов — и отдолу, едно под друго: — същият Димитриос Папас, и Демир Папазоглу, и Димитар Попович, и Думитре Попеску, роден на Балканския полуостров, точното място неизвестно, еди-кога си. Починал в София, еди-кога си.“

Не знам как ще погледне на моята волност гробищното началство. Да не създам някоя бъркотия, да не наруша примерно статистиката им? Но известно е, че истина и статистика не са едно и също. А истината е, че в тоя гроб лежи не един човек, а петима. Петима — но с едно сърце и с една душа.

И ако оня балкански грешник ме зърне отнякъде, вярвам — с благодарност ще се усмихне. Ако е в ада, както сам си го просеше приживе, това поне ще е последното му удоволствие.

1991–1999 г.

… Да се опитаме да поразсъждаваме върху това наистина забележително повествование. Казвам — да поразсъждаваме, защото тъкмо такива реакции буди то, поне у онези, които не приключват съпрокосновението си с една книга с акта на изчитането й.

Какъв е всъщност романът „Балкански грешник“? Исторически — може би донякъде, тъй като е положен върху сложните, противоречиви и трудни съдби и взаимоотношения на балканските народи през преминалото напрегнато и променчиво столетие. Публицистично-аналитичен и полемичен — доколкото обвързва и днешния ден, вкарвайки в спиралата си настоящи бурни събития — рязкото обществено-политическо преконструиране на Европа и конкретно на Балканите в последните десетилетия, Косовската и Македонската кризи и пр. Психологически — тъй като проследява един живот, приличащ на разбито огледало, и върви по деретата на една задъхана изповед, в която има много страдания, изпитания, борби и загуби, поучителна мъдрост, насилия и смърти, човешки неистови усилия, просветления и опрощения. Или — да кажем — скрито автобиографичен, след като (долавя се това обходно) белетристът дълбоко е копнал в собственото родословие и юношество, в съкровените си впечатления и отсявания от живота, от изчетеното и премисленото толкова вече години. Защото той в романа уж е пасивно слушащият и записващият разказваното, но и много близък някак му е самият „съставен“ (обобщен) герой, балканският човек, българинът Димитър Попов (забележете — личното му име е еднакво с авторовото), който последователно е още Димитраки, Демир, Димитар, Думитре, в зависимост от това, „гонен от буйните си страсти“, в коя балканска страна се подвизава, живее мъчно, приютява се сирашки и цял гори. Не на последно място „Балкански грешник“ е и роман-действие, истински екшън-четиво, авантюрно-приключенски, претоварен със събития, с любовни перипетии, с рисковани ходове и изненади, с драматични разтърсващи сцени, включая убийства, бягства, смяна на легитимност и безпаспортни скиталчества, промяна на мястото на действието и на гледната точка…