Димитър Кирков - Балкански грешник (Разказите на един авантюрист)

Голяма роля в случая бе играл родът на споменатия Али паша. Китната долинка и доста земи наоколо, включително мястото, на което бе изникнал Съръбаир, са били владение на дедите му. Едва ли не още първият султан Осман ги отстъпил на праотеца им. И макар от много поколения фамилията да не живеела тук постоянно, милеела за това място, закриляла жителите му. И ги управлявала чрез свои хора, доведени отвън. В началото на процеса за Джангер дядото на Али паша вдигнал ръка да помогне, макар да не бе показал намесата си явно. Само че и Алтънтепе не било паднало от небето. И те си имали свой защитник, друг подобен род. Даже не и подобен, ами емирски род, по-стар от самата империя, род, дето можел по сложни зигзаги да проследи потеклото си до самия Пророк.

Сблъскали се значи могъщите сили в подмолите на съдилището, а кадиите горе вдигнали ръце и от страх нищо никому не присъдили. Всъщност двата рода имали старо съперничество. И не, разбира се, за голите чуки в Анадола, а за власт, за влияние, за близост до падишаха. Не може да се каже, че две партии съставяли, но две течения, две разклонени групи, към които при успех се присламчвали разни мазници, а при несполука същите маймуни се прехвърляли на другия клон. Държели те капии в управлението на империята, а край сарая и в самия сарай били пуснали кога паяжинки, кога нишчици, кога със здрави тиквени ластуни се захващали за длъжности в сянката на султана. Открита вражда не е могло да има, защото такова нещо показва дързост и самоволие. Всички са роби на падишаха, а за него робите са еднакви. Не те решават кой да му е мил днес, а кой утре и не би търпял той сами да си мерят ръстовете. Тъй че явни дрязги родовете не допускали, но триения е имало, подхлъзвания, тихи премятания покрай трапезата на властта.

Виж, това последното самодържецът харесвал, даже го и подклаждал между клановете. Защото в такова съревнование робите стават по-предани, по-благодарни и по-ревностни в изпълнение на волята му. Но умният владетел никога не смачква едната страна за сметка на другата. Ако днес ви притисне, а възвиси ония, след време тях ще оттикне, а на вас ще окаже благоволение. В това равновесие на робите се състои деветдесет на сто от политиката на владетеля и тъй емирският джинс и Алипашовият род, макар да се дебнели взаимно, заедно греели ръце пред оджака на империята.

Много техни обиди и амбиции се процедили в процеса за Джангер. По вървежа на делото можело да се прецени кой род е в немилост и кой е тръгнал напред. Но султанът затуй е султан, защото никога не дреме. Пошепнали му къде се удрят през ръцете двата клана и скоро той установил, че тази мижава давия може да му служи за кантар. Хем да хвърля вкусни хапки ту на едното блюдо, ту на другото, хем да следи да не би някой да се е засилил повече от потребното. И като видял повелителят, че кантарът е нещо добро, също тъй шепотом наредил кадиите да не бързат с решение, а до грам да мерят факти и доказателства. С една дума, за него най-изгодно било делото никога да не се прекратява и този мъдър извод той предал като завет на първородния си син.

Провлякло се делото, оплело се и се забатачило, а Джангер изсекли и си останал той спорен и неподелен.

Но ако върховният властител имал полза от съдебното разтакаване, не по-малка била тя за долните поданици от Съръбаир и Алтънтепе. Народът е прост за много неща, ама когато атовете се ритат, усеща го с хълбоците си. И се размисля. Преди да почне процесът, жителите на двата града знаели за тънката столична политика, колкото за папския церемониал. Ама се наложило да я изучат, защото разбрали, че от нея ще зависи изходът и на тяхната делба. Смяната на паши и везири, тежестта на многобройните длъжности край султана, въртележката на валии, генерали и кадии — всичко това се дъвчело по кафенета и домове като най-потребна храна. По назначения и уволнения във висшата власт гадаели накъде ще тръгне и тяхното дело, умувало се, предричало се, хитри пресмятания се правели за кариерата и съдбата на големи имена от своите и чуждите, дето инак носа им с пръчка не можеш стигна. А покрай разположението на силите — и с чалъмите на политиката се запознавали. Извъртания и вероломства, благи усмивки и нож в гърба, примамки и мъртви хватки се обсъждали и усвоявали. Ще речеш, все едно дълголетна политическа школа действала в съседните градчета и в нея се обучил доста народ. Обучил или развратил — не знам кое е по-точното. Но някои неуки на вид хора така изпраксали занаята, такива изкусни политикани станали на приказки, че да ги знаеше султанът лично, за съветници би ги взел, та да ги пробва в практиката.