Джон Голсуърти - Над всичко

— Тогава ти не ме обичаш заради самата мене.

Уинтон смътно разбра колко много се разкрива чрез тоя въпрос, от натурата на Джип, от нейната способност да вниква инстинктивно в най-скритата същина на нещата, от нейната чувствителна гордост, от жаждата й за изключителна съвършена любов. Той каза:

— Как можеш да мислиш това?

После, за своя изненада, видя, че тя плаче, че се мъчи да сподави плача си, рамото й се удряше о коляното му. Не я беше виждал да плаче, дори и при тежките случаи в младостта й, когато беше получавала съответната мярка бой и плесници. Той можа само да я погали нежно по рамото и да каже:

— Не плачи, Джип, не плачи.

Тя спря да плаче тъй внезапно, както беше почнала, изправи се и, преди той да стане, изчезна.

На вечеря тя беше както всякога. В гласа й, в целувката й за лека нощ той не можа да забележи нито най-малка разлика. Моментът, от който се бе страхувал толкова години, бе преминал и оставил само един лек срам, присъщ на душите, когато са нарушили дългото въздържание. Докато старата тайна не беше разбулена, тя не го безпокоеше, но сега му причиняваше болка. Джип обаче в тия двадесет и четири часа бе погребала завинаги детинството си. Чувството й към мъжете бе станало по-твърдо. Ако тя не ги оскърбяваше, те щяха да я оскърбят! Половият инстинкт се бе пробудил.

Следните години не бяха толкова самотни и се прекарваха повече или по-малко в общество. Признанието накара Уинтон да се погрижи да затвърди общественото положение на дъщеря си. Той не би допуснал да я гледат накриво. Нито в Милденхем, нито в Лондон под закрилата на сестра му, Джип не срещна мъчнотии. Тя беше много хубава, той много спокоен. Всичко й благоприятствуваше.

В деня, когато стана пълнолетна, бяха заедно в града и той я извика в стаята, дето седеше пред огъня, припомняйки си за всички тия неща, за да й даде сметка за своето настойничество. Той бе управлявал умело доста застрашеното й наследство, докато то бе нарасло до двадесет хиляди лири. С нея никога не бе говорил за това — темата беше опасна — и тъй като неговите собствени средства не бяха оскъдни, тя не беше лишена от нищо. След като й обясни точно какво притежава тя самата, къде е вложено, той й каза, че тя трябва сега да си открие собствена банкова сметка. Тя стоеше, втренчена в книжата, чието съдържание трябваше да разбере, лицето й изглеждаше смутено. Без да повдигне очи, тя попита:

— Всичко това — от него ли е?

Той не очакваше такъв въпрос.

— Не, осем хиляди принадлежаха на майка ти.

Джип го погледна и каза:

— Тогава не искам остатъка — моля, татенце!

Уинтон изпита някаква горчива радост. Какво да се прави с парите, ако тя не ги вземе, той не знаеше. Но че не ги иска, това й приличаше, правеше я повече от всякога негова дъщеря, беше един вид крайна победа. Той се обърна към прозореца, от който тъй често бе поглеждал за майка й. От онзи ъгъл обикновено се задаваше! След една минута сигурно ще е тук, с пламнали бузи, с мек поглед под воала, малко запъхтяна от бързане, очакваща неговата прегръдка. Там щеше да застане, дигайки воала си! Той се обърна. Мъчно беше да се повярва, че не е тя. Той каза:

— Много добре, любов моя. Но ти ще приемеш същата сума от мен. Другото може някой ден друг някой да използува.

При тая необикновена дума „любов моя“ от неговите въздържани устни, бузите й се обагриха, очите й светнаха, тя обви ръцете си около шията му.

През тия дни тя се беше отдала на музика, взимаше уроци по пиано при господин Армо, един побелял белгиец от Лиеж с мургаво-червени бузи и с туше на ангел, който я караше да работи много и я наричаше своя малка приятелка. Тя не пропускаше нито един по-забележителен концерт, нямаше нито един по-известен артист, чиято музика да не бе чула и, макар че вроденият й добър вкус я предпазваше да не се хвърли в обожание пред краката на тия гении, тя все пак ги поставяше — мъже и жени — на твърде висок пиедестал и се срещаше с някои от тях в къщата на леля си.

Леля Розамунд беше също музикална, доколкото доброто възпитание позволяваше това; тя беше близка с Джип, която изтъка около нея цяла романтична история за любов, разбита чрез гордост. Беше висока, хубава жена, една година по-стара от Уинтон, с продълговато, аристократично лице, тъмносини блестящи очи, мъжествено държане, топло сърце и мелодичен говор. Тя обичаше много Джип, но криеше грижливо роднинските си чувства. У нея имаше нещо мъжко, а у Джип оная мекост, която обайва жените, които, може би, щяха да са по-щастливи, ако се бяха родили мъже. Тя обичаше да носи дълги палта, жилетки, връзки и бастун с извита дръжка, имаше като брата си стил, но повече хумор, който се ценеше много в музикалните кръгове. В нейната къща момичето имаше възможност да види и смешните страни на гениалните хора, които си изтъкават ореол от собствената си личност.