Джон Голсуърти - Над всичко

Скрита в малката и тъмна стара къща, дето само яхърите бяха модерни, три часа далеч от Лондон и около тридесет мили от големия свят, тя не бе възпитана модерно. Два пъти в годината Уинтон я завеждаше в града и я оставяше у неженената си сестра Розамунд. Тия седмици засилваха нейния вкус към хубави рокли и страстта й към музика и театър. Обаче тя бе изцяло лишена от два главни елемента, които дават храна на модерното момиче, — разискванията и спорта. Единственото духовно влияние в нейните младежки години произлизаше от горещата й любов към баща й. Усетът за форма, който бе присъщ и на двамата, възспираше всяка проява на чувство, но да бъде с него, да върши нещо за него, да се възхищава от него, да го чувствува съвършен и, тъй като не можеше да носи същите дрехи и да говори със същия отсечен, решителен и спокоен глас като него, да намира дрехите и гласовете на другите мъже неприятни — това беше за Джип най-скъпото на света. Ако бе наследила неговото тънко чувство за форма, то тя тъй също бе наследила и способността му да съсредоточи наклонността си само върху един човек. А тъй като само нейното общество го правеше наистина щастлив, то от нейното сърце бликаше постоянно един нестихващ поток от любов. За нея безграничната любов към един човек беше тъй нужна, както за цветята сокът в стъблото, безграничната любов на един човек й беше потребна, както слънцето за цъфналите цветя. И Уинтоновите понякога чести ходения в града или другаде, се отбелязваха със спадания в нейния барометър, който обаче след неговото завръщане веднага се издигаше.

Само една част от нейното възпитание не беше занемарена — развитието на вроденото у нея съчувствие към бедните. Без да се интересува за социалните проблеми, Уинтон имаше по природа щедра ръка и отворено сърце за селяните из околността, но не обичаше да се меси в живота им. Така Джип, която не влизаше без покана нито в една къща, често чуваше; „Влезте, госпожице Джип!“, „Влезте и седнете, миличка!“ и много още приветливи думи дори и от най-лошите и закоравели типове, на които бяха приятни нейното хубавичко лице и нейното участие.

Така изминаха единадесет години и тя стана на деветнадесет, а Уинтон на четиридесет и шест. После, под закрилата на своята възпитателка, тя отиде на ловджийския бал. Нейната рокля, съвършена по кройка, не беше бяла, а бледожълта, като че ли вече беше ходила на балове. Тя притежаваше Уинтоновото чувство за елегантност, дори в по-голям размер от него, както бе свойствено на нейния пол. С тъмната си хубаво вчесана коса, открития за пръв път врат, наистина бягащия поглед и съвсем спокойното си държане, сякаш съзнавайки, че движение и светлина, алчни погледи, приятни думи и възхищение са нейно право — тя беше по-красива, отколкото Уинтон беше очаквал. На гърдите си носеше китка от циклами, които той й беше доставил от града, едно цвете, чиято миризма тя много обичаше. Гъвкава и деликатна, възбудена, с всяко свое движение, с всеки свой поглед тя му напомняше за оная, която бе срещнал на такъв един бал. И с държането си той издаваше на света гордостта, която изпитваше.

Тая вечер донесе на Джип много преживелици — няколко приятни, една, която я смути, и една неприятна. Тя обичаше много да танцува, радваше се, че танцува добре и причинява чрез това удоволствие. Два пъти обаче отказа на своите кавалери, обхваната от внезапно съчувствие към своята възпитателка, която седеше съвсем сама до стената, от никого не забелязана, само защото беше възрастна и пълна. И за голям ужас на добрата жена тя остана през два танца, седнала наред с нея. А после, за вечерята, не искаше да й кавалерствува друг, освен баща й. Когато се връщаше под ръка с него в балната зала, чу една възрастна дама да казва: „Не знаете ли? Разбира се, той е баща й!“ А един възрастен господин отговори: „А, така ли? Това обяснява много неща!“ Тя долови любопитните, студени, малко злобни погледи и разбра, че говорят за нея. Тъкмо в тоя момент дойде кавалерът й.

„Той е баща й!“ — тия думи значеха твърде много, за да бъдат схванати още същата, тъй пълна с впечатления, вечер. Те оставиха една малка рана, но един мек балсам смекчи болката, остана само едно леко смущение в подсъзнанието. Скоро дойде втората преживелица, грозна и разочароваща. Това беше след танц с един приличен наглед мъж, почти два пъти по-стар от нея. Те бяха седнали зад едни палми, когато той изведнаж наведе разгорещеното си лице и я целуна по голата ръка над лакета. Ако я беше ударил, нямаше толкова да я изненада или оскърби. В своята невинност тя помисли, че той не би се решил на такова нещо, ако не го е окуражила чрез каквото и да било. Тя стана, погледна го за миг с помрачени от болка очи, потрепера и отмина, после отиде право при Уинтон. Той видя по лицето й, по стиснатите й устни, че нещо лошо се беше случило, обаче тя каза само, че е уморена и иска да си вървят. Така те си тръгнаха с добрата малка възпитателка, която сега можа̀ да наруши мълчанието, на което цялата вечер беше осъдена, и непрекъснато приказва през ледовитата нощ. Уинтон седеше, пушейки, до шофьора. Той бе дигнал кожената си яка над кръглата нахлупена, кожена шапка, а очите му се впиваха в тъмнината. Кой бе дръзнал да обиди неговата любимка? В колата малката гувернантка приказваше тихичко, а Джип седеше мълчалива в своя кът и не виждаше нищо, освен обидата, която й бяха нанесли.