Джон Голсуърти - Над всичко

— Е, Джип?

— Благодаря ви за играчките; много са хубави.

Той протегна ръка и тя сложи своята малка ръчичка в неговата. Чувство, като че някой беше протегнал пръст и погалил сърцето му, обхвана Уинтон. Полека, като че ли да не я стресне, той повдигна малко ръката й и я целуна. Дали защото веднага бе разбрал, че пред него стои едно същество чувствително, както само едно дете може да бъде, или от някакъв по-дълбок инстинктивен усет за връзката между тях, но от самия този миг, Джип почувствува неудържим възторг към него, една от ония внезапни нежности, които деца често изпитват към най-неподходящи лица.

Той я посещаваше по време, когато знаеше, че другият спи, между два и пет часа. Тогава се разхождаше с Джип в парка, водеше я на язда или седеше в дъждовни дни в нейната самотна детска стая, разказвайки й приказки, а дебелата Бети гледаше полухипнотизирана, с някакъв странен, въпросителен израз върху добродушното си лице. След такива часове за него беше трудно да влезе в кабинета на съпруга и да седи пушейки срещу него. Тия срещи му напомняха твърде много миналото. Другият го приемаше любезно, не виждаше нищо, не чувствуваше нищо, беше благодарен за вниманието към детето. Той умря през следната пролет. И Уинтон откри, че онзи го беше направил настойник на Джип. След смъртта на жена си, земевладелецът беше занемарил работите си, върху имотите му тежеха дългове, обаче Уинтон прие положението с почти диво задоволство и от тоя ден замисли да вземе Джип изцяло за себе си. Къщата на Маунт Стрит се продаде, имотът в Линколншаир се даде под наем, детето и бавачката Бети се настаниха в неговата собствена къща в Милденхем. За да отстрани от нея всичките роднини на бащата, той употреби до най-висша степен способността си да става недостъпен за хората. Без да е неучтив, той ги смразяваше. Тъй като той самият беше състоятелен, мотивите му не събуждаха подозрение у никого. В разстояние на една година той отстрани от детето всички, освен бавачката Бети. Нямаше за какво да се упреква, тъй като и Джип не беше щастлива без него, както и той без нея. После той реши тя да носи неговото име в Милденхем. Той заповяда на Марки да наричат отсега нататък Джип малката госпожица Уинтон. Когато в същия ден се върна от лов, Бети го чакаше в кабинета му. Тя стоеше в крайния кът на мрачната стая. Кръглото й румено лице изразяваше страх и решителност, тя нервно мачкаше престилката си. Очите й се впиха в лицето на Уинтон с някакво отчаяние.

— За това, което ми каза Марки, господине. Старият ми господар нямаше да е доволен, господине.

Живо засегнат, Уинтон каза ледено:

— Така ли?… Ще имате обаче добрината да се съобразявате с моето желание.

Лицето на пълната жена стана още по-червено.

— Да, господине, но каквото съм видяла, видяла съм. Не съм казала никога нищо, но и аз имам очи. Ако госпожица Джип вземе сега вашето име, то лошите езици ще заговорят за моята мила, покойна господарка.

Изразът на неговото лице я застави да млъкне.

— Имайте добрината, да пазите мислите си за вас самата. Ако някоя ваша дума или постъпка даде и най-малкия повод за приказки, ще напуснете веднага мястото си и никога вече няма да видите Джип. А за сега ще правите това, което аз искам. Аз съм осиновил Джип.

Бети всякога се бе страхувала от него, но никога не бе виждала тоя израз в очите му, нито го бе чувала да говори с такъв тон. Тя наклони кръглото си като месечина лице и си тръгна със смачкана престилка и със сълзи на очи. Уинтон, който стоеше на прозореца и гледаше как пада тъмнината и как северозападният вятър гони листата, изпи до дъно горчивата чаша на своята победа. Той не бе имал никакво право над мъртвата, вечно любима майка на своето дете. Обаче детето трябваше да бъде негово! Нека приказват лошите езици! Това беше поражение на всичката му по-раншна предпазливост, тържество на естествения инстинкт. Очите му се свиха, втренчени в тъмнината.

Въпреки победата, която Уинтон бе удържал в сърцето на Джип над всички съперници, все пак бе останал един, чиято сила той правилно прецени едва днес, когато тя замина, и той размишляваше пред огъня за нейното заминаване и за миналото. Не можеше да се очаква, че един човек с неговия характер, прекарал целия си живот между оръжия и коне, ще разбере изведнаж какво може да значи музиката за едно младо момиче. Известно му бе, че тя бе поискала да учи гамите, песничката „В къщичката край гората“ и някои други мелодии, но той, който всякога се бе държал настрана от музиката, не подозираше с каква алчност Джип поглъща всичко, дори повече от всичко, което можеше да я научи възпитателката й. Той беше сляп и за възторга, с който Джип слушаше всяка музика, песните през Коледната нощ, хоралите и пението в селската черква, ловджийския рог далеч в тръпните дъждовни поля, дори свиркането на Марки, което беше някак си странно приятно.