Джон Голсуърти - Над всичко

Лятото превали, големите концерти вече се свършиха, и, според всеобщото убеждение, невъзможно беше да се стои повече в Лондон. Но тя се страхуваше да замине, искаше да си стои спокойно в малката къщица. Това я накара да каже на Фиорсен една вечер тайната си. Неговите бузи, бледни и хлътнали от лондонския живот, се зачервиха, той стана и я загледа втренчено. Джип направи неволно движение.

— Няма нужда да ме гледаш, вярно е.

Той се улови за челото и каза:

— Но аз не го искам, не го искам, то ще огрози моята Джип… — После той се приближи бързо към нея с уплашено лице: — Не го искам, боя се от него. Не трябва да го имам.

У Джип се появи същото чувство, както когато, го беше видяла да стои тук пиян, облегнат на стената, същото чувство на съжаление, по-скоро, отколкото на презрение към неговото детинско държане. Тя улови ръката му и каза:

— Добре, добре Густав, това няма да те безпокои. Когато започна да погрознявам, ще замина с Бети докато се свърши.

— О не, о не, о не! Моята хубава Джип!

Но Джип стоеше неподвижна като сфинкс, от страх да не се изплъзнат и от нея думите: О не!

Прозорците бяха отворени, нощни пеперуди прелитаха навътре, една кацна на ортензията, която стоеше на камината. Джип гледаше бялото пухесто насекомо, чиято главичка се открояваше ярко по сивите плочки на камината, материята на собствената си дреха, осветена от засенената лампа. Цялото й чувство за красота се възбуди от неговото: „О не!“ Скоро тя ще бъде грозна, ще търпи болки, може би ще умре като майка си!…

Интересно й беше да наблюдава, тая вечер и през следните дни, неговото поведение спрямо тая неочаквана новина. Когато най-после разбра, че трябва да се подчини на волята на природата, той започна да отбягва всяко напомняне за това. Тя се пазеше да му предложи да отиде нейде без нея, но когато той замина с Розек за Остенде — тя почувствува дълбоко спокойствие. Да бъде без тоя странен, безпокоен човек в къщи! И като се събуди в глухата тишина на следната утрин, не можеше да се убеди сама, че той й липсва. В сърцето й нямаше никаква празнота, никаква болка; тя чувствуваше само колко е приятно, хладно и спокойно да лежи тук сама. Тя се излежава дълго. Чудесно беше да лежи така, да дреме, да слуша гукането на гълъбите, далечния шум от движението в града, да се чувствува пак пълен господар на тялото и душата си. Сега, както беше казала на Фиорсен, не беше повече нужно да крие състоянието си. Телефонира на баща си, че е сама.

Уинтон беше в града. По това време нямаше никакви интересни надбягвания, клубът му беше празен, нямаше следователно опасност да срещне досадни хора. Поради това август му беше най-приятният месец в града. Известието, че дъщеря му е свободна, освободена от оня тип, го възхити. Къде да вечерят? Госпожа Марки беше в отпуск. Да отидат ли у Блафар? Там имаше спокойни, малки стаи, беше хладно, не много официално. Значи, Блафар!

Когато Джип дойде, той беше готов, весел като ученик през ваканция. Колко хубава изглеждаше тя, макар че беше бледа. Той веднага се приближи до колата и каза: „Веднага тръгваме! Ще отидем у Балфар! Ще гуляем тая нощ, Джип!“

Правеше му удоволствие да влезе с нея в ресторанта, да мине през низките, червени зали, да гледа как посетителите се извръщат да я гледат. Той я настани в един кът до прозореца, отдето тя можеше да вижда и да бъде видена. Той искаше да я видят, а сам обърна гръб към цялата зала. Видът на тия лъснали от жегата, сърбащи шампанско безделници, не трябваше да му накърнява радостта, защото той тайно преживяваше и една друга, отдавна минала вечер, когато беше вечерял тук, в същия тоя ъгъл с майка й. Тогава той се беше изложил на погледите, а нейното лице беше останало скрито!… Обаче на Джип не каза нищо за своите спомени.

Той прие известието с израза, който й беше тъй познат, със стиснати устни и устремен нагоре поглед.

— Кога? — попита той.

— Ноември.

Същият месец! Той й протегна ръка през масата, стисна силно нейната.

— Всичко ще мине добре, дете! Много се радвам.

Джип задържа ръката му и пошепна:

— Аз не, но ти обещавам, че няма да се боя.

Нито Джип, нито Уинтон не се лъжеха. Обаче и двамата успяха да се покажат спокойни пред събитията. Освен това сега беше тяхната първа „свободна вечер“ — първата от женитбата на Джип! След като Уинтон запита: „Значи отиде в Остенде?“ те вече не споменаха Фиорсен, говореха за коне, за Милденхем, — на Джип се чинеше, че от години вече не е бивала там — за нейните детски лудории. Тя го погледна закачливо и попита: