Маркъс Зюсак - Крадецът на книги

Усмихвайки се тъжно към стъпалата, той извика, като в същото време прокара пръсти през косата си:

— И това ще стане някой ден — предупреди я той. — Някой ден, Лизел.

В мазето, само две години по-късно, Лизел понякога копнееше да отиде до съседната къща и да го види, въпреки че пишеше в ранните часове на деня. Освен това тя разбра, че онези мокри дни на Хитлеровата младеж бяха подхранили неговото, а впоследствие и нейното, желание за престъпления.

В края на краищата въпреки обичайните пристъпи на лошо време, лятото вече идваше, както си му беше редът. Ябълките от сорта „Клар“ вероятно вече зрееха. И скоро щеше да има още кражби.

Първоначално Лизел и Руди бяха на мнение, че краденето в по-големи групи е по-безопасно. Анди Шмайкел ги покани на среща край реката. Наред с другите неща, дневния ред предвиждаше и разработването на план за крадене на плодове.

— Ти ли си новият водач сега? — попита Руди, но Анди с огромно съжаление поклати глава. На него очевидно много му се искаше да притежава нужните за това качества.

— Не. — Студеният му глас беше необикновено топъл. И неуверен. — Друг ще бъде.

За разлика от повечето хора, които бяха ангажирани с различните изкуства на кражбата, Виктор Шемел имаше всичко. Той живееше в най-добрата част на Молкинг, високо в една вила, която беше дезинфектирана след прогонването на евреите. Имаше и пари. Онова, което искаше обаче, беше нещо повече.

— Не е престъпление да искаш нещо повече — философстваше той, лежейки на тревата сред група момчета. — Да искаме повече е наше основно право като германци. Какво казва фюрерът? — И сетне даде отговор на собствения си риторичен въпрос. — Ние трябва да вземем онова, което си е наше по право.

Всъщност Виктор Шемел беше типичен самохвалко, който умееше да лъже безспир. За лош късмет, когато усетеше, че ще бъде хванат натясно, той умееше да впрегне своята харизма и на челото му сякаш пишеше „ следвай ме “.

Когато Лизел и Руди се приближиха към групата край реката, тя го чу да задава друг въпрос:

— Е, къде са тези двама особняци, които ми хвалехте. Вече е четири и десет.

— Не и по моя часовник — каза Руди.

Виктор Шемел се подпря на лакът.

— Ти не носиш часовник.

— Щях ли да бъда тук, ако бях достатъчно богат, че да нося часовник?

Новият водач се надигна и се усмихна, показвайки хубавите си бели зъби. Сетне погледна нехайно към момичето.

— Коя е малката уличница?

Лизел, която беше свикнала на всякакви обиди, просто се взираше в мъглявата повърхност на очите му.

— Миналата година — започна да изброява тя, — аз откраднах най-малко триста ябълки и няколко дузини картофи. Нямам проблем с оградите от бодлива тел и мога да се меря с всеки тук.

— Сериозно?

— Да. — Тя нито трепна, нито отстъпи назад. — Искам само малка част от всичко, което взимаме за мен и приятеля ми. Било то дузина ябълки или нещо друго.

— Е, мисля, че това може да се уреди. — Виктор запали цигара и я вдигна към устата си. Той направи съсредоточено усилие да насочи следващия облак дим към лицето на Лизел.

Тя не се закашля.

Това беше същата група от миналата година, само водачът беше друг. Лизел се питаше защо нито едно от момчетата не бе поело лидерството, но обхождайки лицата им едно след друго, разбра, че нито едно от тях не притежаваше онова, което беше нужно. Те нямаха никакви скрупули относно краденето, но имаха нужда от някой, който да им казва какво да правят. Те обичаха да им се казва, а на Виктор Шемел му харесваше да бъде онзи, който казва. Това беше един удобен микрокосмос.

За момент на Лизел й се прииска Артур Берг да се появи отново. А дали и той нямаше да попадне под водачеството на Шемел? Но това беше без значение. Лизел знаеше само, че Артур Берг нямаше тиранични наклонности, а новият им водач имаше стотици. Миналата година тя беше уверена, че ако се заклещи на някое дърво, Артур щеше да се върне за нея, дори и да твърдеше обратното. Тази година, ако се случеше нещо подобно, Виктор Шемел дори нямаше да си направи труда да погледне назад.

Той стоеше и се взираше в дългурестото момче и недохраненото на вид момиче.

— Значи вие искате да крадете с мен?