Маркъс Зюсак - Крадецът на книги

Фрау Холтцапфел, която живееше наблизо, имаше обичая да плюе по вратата на Хуберманови всеки път, когато минеше покрай нея. Входната врата беше само на няколко метра от външната порта и нека само да кажем, че фрау Холтцапфел притежаваше необходимата далекобойност и точност.

Причината за плюенето беше някаква словесна война, която тя и Роза Хуберман водеха от години. Никой не знаеше какво точно бе сложило началото на враждебните действия. И самите те вероятно бяха забравили.

Фрау Холтцапфел беше жилеста жена и несъмнено изпълнена с жлъч. Не беше омъжена, но имаше двама сина, няколко години по-големи от сина на Хуберманови. Те и двамата бяха в армията. Освен това и двамата щяха да имат своите кратки и бляскави появи в този разказ, уверявам ви в това.

Трябва също да отбележим, че по отношение на плюенето фрау Холтцапфел демонстрираше една изключителна последователност. Тя никога не пропускаше да удостои с вниманието си вратата на №33, казвайки „ Schweine “ 3 3 Свине (нем.). — Б.пр. всеки път, когато минеше оттам. Забелязала съм едно нещо при германците.

Те като че ли много обичат прасетата.

Когато една жена с желязна ръка ти казва да отидеш да изчистиш наплютата врата, не ти остава нищо друго, освен да го направиш. Особено, когато държи нагорещена ютия.

Всъщност това стана част от установения ред.

Всяка вечер Лизел излизаше навън, избърсваше вратата и гледаше небето. Обикновено то приличаше на нещо разлято — студено и тежко, хлъзгаво и сиво. Но от време на време имаше звезди, които намираха смелостта да се покажат, било то само за няколко минути. В такива вечери тя оставаше навън малко по-дълго и чакаше.

— Здравейте, звезди.

Чакайки.

Гласа от кухнята.

Или докато звездите потънеха отново във водите на германското небе.

Както повечето малки градове, Молкинг беше пълен с герои. Неколцина от тях живееха на улица „Химел“. Фрау Холтцапфел беше само едно от действащите лица.

Но имаше и други, като например:

* Руди Щайнер — момчето от съседната къща, което беше обсебено от чернокожия американски лекоатлет Джеси Оуенс.

* Фрау Дилер — непоколебимата арийска собственичка на магазина на ъгъла.

* Томи Мюлер — момчето с хронични инфекции на ухото, които бяха довели до няколко операции, червена линия върху кожата на лицето му и склонност да потрепва.

* Мъж, известен главно като „Фификус“ — чиято вулгарност правеше Роза Хуберман да изглежда като светица и представителка на изящната словесност.

В общи линии това беше улица с относително бедни хора въпреки очевидния подем на германската икономика при Хитлер. Както вече беше споменато, в къщата до Хуберманови живееха под наем семейство Щайнер. Щайнерови имаха шест деца. Едно от тях, скандалният Руди, скоро щеше да стане най-добрият приятел на Лизел, а по-късно и неин партньор и понякога подбудител в престъпленията. Тя го срещна на улицата.

Няколко дни след първата баня на Лизел майка й й позволи да излезе навън и да си поиграе с другите деца. На улица „Химел“ приятелствата се градяха навън, независимо от метеорологичните условил. Децата рядко си ходеха на гости, защото домовете им бяха малки и в тях обикновено нямаше много интересни неща. Като истински професионалисти, те играеха любимата си игра на улицата. Футболът. Сформираха се отбори. За врати служеха боклукчийски кофи.

Понеже беше новото дете в града, Лизел незабавно беше бутната между две кофи. (А Томи Мюлер — макар да беше най-безполезният футболист, който улица „Химел“ някога беше виждала — най-накрая беше освободен от вратарския пост.)

Всичко вървеше добре до съдбоносния момент, когато Руди Щайнер беше съборен в снега при фаула на Томи Мюлер.

— Какво?! — извика Томи. Лицето му излъчваше отчаяние. — Какво направих?!

Всички съотборници на Руди бяха единодушни, че трябва да бъде отсъдена дузпа и така Руди Щайнер застана очи в очи срещу новото дете в квартала, Лизел Мемингер.

Той постави топката върху една кална купчина сняг, уверен в успеха си. В края на краищата Руди не беше пропускал да отбележи дузпа вече осемнайсет пъти, дори и в онзи случай, когато изритаха Томи Мюлер от вратата, слагайки друг на негово място. Който и да застанеше срещу него сега, голът беше неминуем.