Маркъс Зюсак - Крадецът на книги

При първата обиколка се откъсна група от седем момчета. При втората останаха петима, а при следващата четирима. Руди беше на четвърта позиция при всяка от обиколките без последната. Един мъж вдясно отбеляза, че момчето, което беше второ след водача, има най-добри шансове. То беше най-високо от всички.

— Само почакай малко — каза той на озадачената си съпруга. — Ще видиш как ще се откъсне при последните двеста метра. — Мъжът грешеше.

Служебно лице с кафява риза и огромни размери съобщи на бегачите, че остава още една обиколка. То очевидно не страдаше от лишенията на купонната система. В този момент от водещата група напред се откъсна не второто момче, а четвъртото. А до финиша оставаха още двеста метра.

Руди тичаше.

Не погледна назад в нито един момент.

Той удължи преднината си като еластично въже, докато накрая всяка мисъл, че може да спечели някой друг трябваше да бъде изоставена. Руди летеше гордо по пистата, докато тримата бегачи зад него се бореха за трохите. По време на финалната права не виждаше нищо друго освен руси коси и пространство и когато пресече финиша, той не спря. Не вдигна ръка. Дори не се наведе напред с облекчение. Той просто пробяга още двайсетина метра и накрая погледна назад през рамо, за да види финала на останалите.

На път към семейството си, Руди се срещна първо с командирите си в Хитлеровата младеж и след това с Франц Дойчер. Те и двамата си кимнаха.

— Щайнер.

— Дойчер.

— Изглежда, че всички онези обиколки, които те карах да правиш, сега се отплатиха, а?

— Така изглежда.

Той нямаше да се усмихне, докато не спечели всичките четири дисциплини.

Лизел участва в надбягването на 400 м. Там тя завърши седма и четвърта в предварителното бягане на 200 м. По време на бягането не виждаше нищо друго освен ахилесовите сухожилия и подскачащите опашки на момичетата пред нея. При дългия скок, по-голяма радост й донесе съприкосновението с пясъка, отколкото постигнатата дължина. Нямаше голям успех и при мятането на гюле. Този ден, даде си сметка тя, беше на Руди.

При финала на 400 м. той излезе начело още в самото начало и запази преднината си до края, а при бягането на 200 м. спечели на косъм.

— Май започваш да се уморяваш, а? — попита го Лизел. Беше ранният следобед.

— Разбира се, че не. — Руди дишаше тежко и разтриваше прасците си. — Какви ги говориш, Saumensch ? Какво разбираш ти от тези работи?

Когато беше съобщено, че е дошло време за бягането на 100 м, Руди стана бавно на крака и тръгна с останалите момчета към пистата. Лизел го последва.

— Хей, Руди. — Тя го дръпна за ръкава. — Късмет!

— Не съм уморен — каза той.

— Знам.

Руди й намигна.

Всъщност беше уморен.

При предварителното бягане той нарочно финишира втори и десет минути по-късно, след няколко други състезания, беше оповестен финалът. Две от другите момчета изглеждаха страховити и на Лизел й се беше свил стомахът, че Руди няма да спечели тази дисциплина. Томи Мюлер, който бе завършил предпоследен на предварителното бягане, стоеше с нея до оградата.

— Той ще спечели — информира я Томи.

— Знам.

Не, няма да успее.

Когато финалистите стигнаха стартовата линия, Руди падна на колене и започна да копае дупки за краката си, с които смяташе да подсили старта си. Един плешив мъж с кафява риза бързо се приближи към него и му каза да престане. Лизел видя предупредителния пръст на служебното лице и пръстта, която падна на земята когато Руди изтупа ръцете си.

В секундите преди изстрела, Лизел впи пръсти в телената ограда. Едно от момчетата направи фал старт. Щеше да бъде произведен втори изстрел. Виновникът беше Руди. Служебното лице размени отново с него няколко думи и момчето кимна. Още един фал старт и изхвърчаше от състезанието.

Лизел затаи дъх за втори път, наблюдавайки внимателно ставащото и не можа да повярва на онова, което видя. Още един фал старт, направен от същия лекоатлет. В ума си тя бе сътворила идеалното състезание, при което Руди първоначално изоставаше, но печелеше при последните десет метра. Но вместо това видя как дисквалифицираха приятеля й. Той беше ескортиран встрани от пистата и му беше казано да остане там, сам, докато другите момчета се приготвеха за старта.

Те се наредиха на стартовата линия и секунди по-късно се надбягваха.

Момче с ръждивокестенява коса и голяма крачка спечели най-малко с пет метра преднина.