Мери Монро - Дъщерята на пеперудите

— Не ги ли боли, когато ги слагаш в тези пликове?

Били поклати глава.

— Нямаше да го правя, ако ги болеше — отвърна той. — Пликовете са, за да не се наранят, когато размахват криле. Поставям ги в специална хладилна кутия и това ги успокоява за през нощта. Лежат неподвижно в тъмното, като заспали. На сутринта ги пускам и те тръгват отново, по своя щастлив, надявам се, път към Мексико.

— Никога не съм разбирала, защо ги маркирате. Крилете им ми се струват прекалено крехки за лепенки. Това не забавя ли полета им?

— Не. — Били извади лист с малки лепенки и й ги показа. — Виждаш ли, тези лепенки са свръхлеки. Пеперудите монарх са изумителни създания. Крехки, както каза, но и силни. Лепенките не са проблем за тях. Все едно да тичаш, облечен в тениска. Маркираме ги, за да получим отговори, на много от въпросите, свързани с тяхната миграция. Как се ориентират? Какви сигнали и знаци използват? Има толкова много неща, които не знаем, за тези невероятни насекоми.

Страстта, с която говореше за пеперудите, я трогна; такава отдаденост правеше хората изключително привлекателни. Жените подсъзнателно се надяваха, че ако мъжът може да се отдаде по този начин на някаква кауза, ще може и тях да обича толкова страстно.

— Затова всяка година ги маркираме — продължи Били — и ако някой намери пеперуда с лепенка, се обажда на изписания номер. Така че, ако да кажем, пеперуда от Небраска или Мейн успее да стигне до колониите им в Мексико и някой види лепенката, това ще ни помогне да научим повече. А колкото повече научаваме, толкова по-полезни можем да им бъдем. Да ги защитаваме и да съхраняваме вида им. Да се надяваме, че ще открием много от тези лепенки, тази година.

Лус се замисли, за хилядите пеперуди, които баба й беше отгледала. Щеше да й бъде приятно, да помогне, на симпатичния Били Макол в работата му.

— Трудно ли се научава човек на това?

— Изобщо не е трудно. Обучавам доброволци постоянно. — Той наклони глава и в ъгълчето на устата му, отново се появи онази почти флиртуваща усмивка. — Искаш ли да маркираш тази? Ако кучето ти разреши, естествено.

Предложението я изненада.

— Аз ли? Разбира се. Чакай, нека само да я оставя на земята.

Лус пусна Серена долу и завърза въженцето й за близкия храст. За нейно облекчение, поне веднъж тя беше спокойна и послушна. Помисли си, че трябва по-късно, да я възнагради за това.

Били пристъпи, към друг нисък клон, на който висяха пет-шест пеперуди, с плътно долепени криле, като патици в гнезда. Отново замахна и улови всичките наведнъж.

Този път обаче Лус му помогна да извади пеперудите от мрежата със своя палец и показалец, наслаждавайки се на познатото усещане, от допира, до нежните криле. Били й показа, къде да постави малката бяла хартиена точка и докато тя го правеше, той записа числото в списъка си. Стояха толкова близко, че ръкавите им се допираха; Лус почувства леко напрежение и се запита, дали е само от нейна страна. Укори се за глупостта си и си каза, че трябва да се концентрира върху деликатната си задача. Справи се, с всичките шест със сръчност, която изненада Били. Продължиха да работят рамо до рамо, той хващаше пеперудите, а тя ги маркираше и пускаше и така, докато слънцето почти се скри на запад в небето.

Лус си спомни, какво й казваше Есперанса: че ако прошепнеш желанието си на пеперуда, а после я пуснеш да отлети, тя ще го отнесе в небесата. Затова с всяка пеперуда изпращаше любовта си към баба си върху крилете й и се надяваше, тя да стигне до нея.

В следващия половин час, маркираха всички пеперуди, които Били беше уловил.

— Това прави още трийсет и седем маркирани, с общ брой за днес сто двайсет и две. — Извърна глава и я изгледа с любопитство. — И преди си го правила, нали?

— Не, всъщност не. — Изви устни, в лека усмивка. — Но съм се грижила за пеперуди.

— Така си и помислих. Къде?

— Баба ми ги отглеждаше от яйца, които намираше в листата на млечката в градината си. Учеше децата в квартала да се грижат за тях, разказваше им за метаморфозата им. Вярваше, че ако покажеш на децата природата, ще ги подготвиш по-добре за живота. Помагах й във всичко, така че цял живот съм се занимавала с гъсеници и пеперуди.

Били повдигна вежди, очевидно впечатлен.

— Не чувам такова нещо, много често. Обикновено хората се изненадват, когато разберат, колко интересни са всъщност, тези малки насекоми и искат да научат повече. Аз го правя с радост. Също като баба ти.

Наведе се да вдигне раницата си, а Лус развърза въжето на Серена и я вдигна на ръце, за да могат да минат по-лесно през храстите в тъмното. Тръгнаха, а слънцето вече напълно залязваше. Лус усещаше, че между двамата се беше създала някаква по-дълбока връзка, и знаеше, че и Били го усеща. Той приличаше донякъде на Съли, с неговия лек, небрежен подход към живота, но същевременно беше и напълно различен. Били бе учен като дядо й и тя почувства внезапно привличане към този мъж, толкова уверен в своята кариера и интелигентност.