Мери Монро: Дъщерята на пеперудите

Имаше достатъчно.

Облече черното си палто и завърза на главата си копринената червена кърпа, подарък от Лус. Преди да излезе, се увери, че машината за кафе е изключена, както и ютията, после се прекръсти, пред портрета, в рамка на светата Дева от Гуаделупе 6 6 Девата от Гуаделупе — Дева Мария се явила на един селянин през XVI в. в градчето Гуаделупе и направила предсказания. Там е построена голяма катедрала и в цяло Мексико най-почитаният образ на Богородица е именно Девата от Гуаделупе. — Б.пр. , окачен в коридора. Духна и изгаси свещта в малкото олтарче, след това затвори вратата, зад себе си.

Северният вятър я удари силно в лицето и тя повдигна по-високо яката на палтото си. Есента идваше рано в Уисконсин, а от лятото вече почти нямаше и следа. Слезе по стъпалата до напукания циментов тротоар.

— Излизаш ли?

Есперанса се обърна в посоката, от която идваше дрезгавият глас на съседката й, Йоланда Родригес. Тя беше облечена подходящо, за студеното време — с дебел, черен пуловер — и носеше ръкавици, защото беше излязла да чисти листата, от малкия преден двор на къщата си. Стоеше, с леко килната настрани глава, черните й очи блестяха и така приличаше на гарван, кацнал на ограда.

— Да — провикна се Есперанса, като приближи, до високата до брадичката й ограда, разделяща предните им дворове.

При звука на гласа й, две малки черно-бели кученца, очевидно непородисти, изтичаха до телената мрежа, лаейки силно. Йоланда им изшътка да млъкнат, после се облегна на греблото.

— Това, което правиш, е правилно — кимна тя с глава, за да натърти на думите си. — Лус вече не е малко момиче. Трябва да знае.

— Скоро ще научи всичко.

— Трябваше да й разкриеш истината, много по-рано. Толкова пъти ти го казвах!

Есперанса се накани да отговори, но усети, как сърцето й се свива от неясно безпокойство.

— Все още ли смяташ, да направиш онова пътуване до Сан Антонио? — гласът на съседката й беше изпълнен със съмнение.

— Да.

Йоланда поклати глава.

— Повтарям ти, че трябва да вземеш самолет. По-бързо е. Няма да имаш проблеми. По-безопасно е.

— Не, така е по-добре. А и не забравяй, че съм го правила и преди. Всичко съм планирала. С кола, ще стигнем до Сан Антонио, само за три дни. Идеално е, не разбираш ли? С Лус, ще имаме достатъчно време, за да си поговорим, спокойно, без никой да ни притеснява.

Йоланда изсумтя.

— И тя няма да има възможност да избяга, както направи Марипоса.

Есперанса се намръщи и извърна отново лице, към хапещия вятър. Замисли се колко болка могат да причинят думите, когато в тях има истина.

— Може би. Вече трябва да вървя.

— Искаш ли да дойда с теб?

— Не, много мило от твоя страна, но ще го направя сама.

Съседката й долови предупредителната нотка в гласа й и се протегна, за да потупа рамото на Есперанса, със съчувствие.

— Планът ти е добър. Ще се моля на Девата да успееш. Buena suerte! 7 7 Buena suerte (исп. ез.) — късмет, успех. — Б.пр. — каза тя и помаха с ръка, после се зае отново с разчистването, като мърмореше под носа си проклятия, по адрес на вятъра, навяващ нови окапали листа, в двора й.

Есперанса се забърза, към ъгъла, за да хване автобуса, който се задаваше по улицата. Намери си място и се загледа през прозореца, към познатата гледка на малките паянтови къщи и бунгала, кафеникави тухлени сгради и ресторанти, за бързо хранене. Има толкова много хора, помисли си тя. В колите, по тротоарите, на прозорците — всичките непознати, с ръце, пъхнати в джобовете, с намръщени, сериозни лица. Мисълта й, се отнесе отново, към малкото селце в планината, където беше израснала. Там имаше много зеленина и тя познаваше всички хора по име. Потръпна и се сви в палтото си. След толкова години в този град, все още не беше свикнала с тези студени северни ветрове. Никое палто не беше достатъчно, да сгрее и тялото, и душата й и тя копнееше, за по-топлия климат и простичкото спокойствие, на родния си дом.

Щом слезе от автобуса, усети чак в костите си студения порив на ветровете, идващи от езерото Мичиган. Беше й нужна около минута, за да се ориентира. Провери пак в листа, на който си беше написала упътването, и тръгна решително. След няколко пресечки, въздъхна с облекчение, при вида на голямата табела „Добри коли, втора употреба“.

Не беше точно автопарк. Просто стара бензиностанция, заобиколена от дълга тел, от която висяха цветни пластмасови флагчета, веещи се от вятъра. Под нея имаше малка колекция от подредени в редици коли, някои с нова боя, която не беше покрила напълно тук-там следите от ръжда. Отначало продавачът не я видя, че идва. Усети, в кой момент я забеляза, защото той инстинктивно оправи вратовръзката си.