Ян Мартел - Животът на Пи

Понякога той се вълнува. Не от думите ми (аз почти не говоря). От собствената си история. Паметта е океан и той се носи по вълните му. Страхувам се, че може да спре. Но той иска да ми разкаже историята си. Продължава. След всички тези години Ричард Паркър още се прокрадва в съзнанието му.

Той е мил човек. Всеки път, когато му отида на гости, ми приготвя истински вегетариански пир. Казах му, че обичам пикантна индийска храна. Не знам защо ми беше да изричам такава глупост. Това е абсолютна лъжа. Сипвам отгоре лъжица след лъжица кисело мляко. Нищо не помага. Всеки път едно и също: вкусовите ми рецептори се притъпяват и накрая умират, лицето ми пламва, очите ми се пълнят със сълзи, усещам главата си като опожарена къща, а храносмилателният ми тракт се гърчи и стене в агония като боа, погълнала косачка.

Така че, както виждате, ако попаднете в клетка на лъв, причината лъвът да ви разкъса на парчета ще бъде не защото е гладен — не се съмнявайте, животните в зоологическата градина ядат до насита — или кръвожаден, а защото сте навлезли в територията му.

Впрочем тъкмо затова дресьорът на лъвове трябва пръв да излезе на арената, при това пред погледите на питомците си. По този начин той им показва, че арената е негова, а не тяхна територия и го потвърждава с викове, тропане с крак, удари с камшик. Лъвовете са заинтригувани. Надмощието на дресьора им оказва силно въздействие. Забележете само как излизат: тези внушителни хищници, „царе на животните“, влачат опашки и стъпват по края на арената, която винаги е кръгла, така че няма къде да се скрият. Те осъзнават присъствието на силно доминиращия мъжкар, на свръхсъществото и трябва да се съобразят с ритуалите му на превъзходство. Затова отварят широко усти, сядат, скачат през кръгове с хартиени ленти, провират се през тръби, вървят назад, претъркалят се. „Ама че особняк — казват си скептично те. — Никога не сме виждали такъв лъв. Но си го бива. Винаги намира храна в изобилие и — честно казано, братлета — странните му хрумвания ни развличат. Непрекъснатото спане понякога омръзва. Поне не караме велосипеди като кафявите мечки и не улавяме чинии като шимпанзетата.“

Само че дресьорът трябва да направи всичко възможно, за да запази завинаги превъзходството си над животните. Защото ако неусетно го загуби, ще плати много скъпо. Прекалено враждебното и агресивно поведение е израз на социална нестабилност. Животното трябва да знае мястото си в йерархията, било то под или над вас. Социалното положение е от основно значение за начина му на живот. От това зависи с кого животното може да общува и по какъв начин, къде и кога трябва да яде, да почива, да пие и така нататък. Докато не установи със сигурност мястото си в общността, то живее в непоносима анархия. Поведението му е неспокойно, непредвидимо, опасно. За щастие на цирковия дресьор въпросите за социалната йерархия сред животните невинаги се решават от позиция на силата. Хедигер (1950) казва: „Когато две животни се срещнат, онова от тях, което успее да уплаши противника си, получава социално надмощие, така че социалните въпроси невинаги се решават с битка, при определени условия и една среща е достатъчна.“ Думи на мъдър човек, който познава животните. Господин Хедигер дълги години е бил управител на зоологическа градина — първо в Базел, а после в Цюрих. Наблюдавал е отблизо нравите на питомците си.

Това е превъзходство на разума над мускулите. Естеството на надмощието на цирковия дресьор е психологическо. Непозната среда, изправена стойка, спокойно поведение, уверен поглед, безстрашна крачка напред, странни звуци (като например пляскането на камшика или свистенето на свирката) — толкова много фактори могат да изпълнят животното със съмнение и страх и да му покажат какво място заема в йерархията, най-важното, което то иска да знае. Удовлетворен, номер две ще отстъпи, а номер едно ще се обърне към публиката и ще извика: „А сега, дами и господа, ще видите как през истински пламъци…“

Интересно е да отбележим, че най-податлив на триковете на цирковия дресьор е лъвът, който заема най-ниско социално положение. Той може да спечели най-много от близките си взаимоотношения със свръх животното дресьор. Тук не става дума за някакви допълнителни облаги. Тези близки взаимоотношения биха могли да го предпазят от другите по-високопоставени в йерархията. Тъкмо най-покорното животно, което за публиката не се отличава от останалите по размери и кръвожадност, става звездата на програмата, докато другите по-своенравни лъвове са оставени да седят на пъстроцветните си малки подиуми по ръба на арената.