Ян Мартел - Животът на Пи

Все пак винаги има животни, които искат да избягат от зоологическата градина. Най-често това се отнася за онези, които са настанени в неподходящи клетки. Всяко животно се нуждае от специфична среда и ние трябва да се съобразим с потребностите му. Ако клетката му е прекалено слънчева, влажна или неуютна, ако клонът му е твърде висок или изложен на показ, ако почвата е по-песъчлива от необходимото, ако няма достатъчно тиня, в която да се зарови — и още много други „ако“, — то животното ще бъде неспокойно. Не става въпрос само да се създаде имитация на условията му на живот в природата, а да се проумее същината на тези условия. Всичко в клетката трябва да бъде подходящо — с други думи, да бъде в рамките на възможностите за адаптиране на животното. Проклети да бъдат лошите зоологически градини с неудобните си клетки! Те развалят репутацията на всички зоологически градини по света.

Дивите животни, уловени в напълно зряла възраст, са друг пример за потенциални бегълци — те често се стремят да възстановят субективния си свят и трудно се приспособяват към новата среда.

Но дори онези, които са отгледани в зоологическата градина и никога не са живели сред природата, които са съвършено приспособени към клетките си и не се чувстват неспокойни в присъствието на хора, понякога изпадат в състояния на възбуда и те ги подтикват към търсене на пътища за бягство. У всички живи същества има някаква лудост, която ги кара да реагират странно, понякога необяснимо. Тази лудост може да бъде спасителна: тя е част от способността ни да се адаптираме. Без нея нито един животински вид не би оцелял.

Каквато и да е причината за желанието им да избягат — основателна или налудничава, — уредниците на зоологически градини би следвало да знаят, че животните бягат не към, а от нещо. Нещо в обсега на територията им, което ги е уплашило — появата на враг, нападение на по-властно животно, необичаен шум, — може да предизвика реакция и да събуди желание за бягство. Животното бяга или се опитва да избяга. Изненадах се, когато в зоологическата градина в Торонто — много хубава зоологическа градина, трябва да призная — прочетох, че леопардите могат да скачат до шест метра височина. Стената на клетката на нашия леопард в Пондичери беше към пет метра висока: предполагам, че Роузи и Копикат никога не са я прескачали не защото са били слаби, а защото не са имали причина да го правят. Животните, които бягат, отиват от познатото към непознатото, а ако има нещо, което животното наистина, мрази, това е неизвестността. Избягалите животни обикновено се крият на първото място, което им дава усещане за сигурност, и са опасни само за онези, които се изпречват на пътя им към него.

Да вземем случая с женския черен леопард, избягал от зоологическата градина в Цюрих през зимата на 1933 година. Женската била отскоро там и като че ли се разбирала добре с мъжкия леопард. Но множеството драскотини свидетелствали за семейни кавги. Докато в зоологическата градина умували какво да правят, тя се промъкнала през една пролука в решетките и изчезнала в нощта. Когато установили липсата на дивия хищник, гражданите на Цюрих изпаднали в паника. Навсякъде наслагали капани и пуснали ловджийски кучета да го търсят. Единственото, което постигнали, било да се отърват от няколкото полудиви кучета в кантона. В продължение на десет седмици нямало и следа от леопарда. Накрая един сезонен работник го намерил скрит под някакъв обор на трийсет и пет километра от града и го застрелял. Наблизо намерили останки от сърна. Фактът, че тази едра черна тропическа котка е съумяла да оцелее повече от два месеца насред швейцарската зима, без никой да я забележи и без да нападне никого, достатъчно красноречиво показва, че животните, избягали от зоологическата градина, не са вероломни и опасни престъпници, а просто диви създания, които търсят да се приспособят.

И това е само един от многото такива случаи. Ако обърнете град Токио с небето надолу и го разтърсите, ще останете изненадани, като видите колко животни ще изпаднат от него. И, повярвайте ми, няма да има само кучета и котки. Змии, дракони Комодо, крокодили, пирани, щрауси, вълци, рисове, кенгурута, морски крави, бодливи прасета, орангутани, диви глигани — ето какъв дъжд ще се изсипе върху чадъра ви… А те си мислеха, че могат да го намерят… ха! Насред мексиканската тропическа джунгла, представяте ли си? Ха-ха! Това е смешно, направо смешно. Какво са си въобразявали?