Тамара Маккинли - Последният валс на Матилда

Ако искаше Чаринга да не попадне в ръцете на Скуайърс, то трябваше да намери някого, на когото можеше да има доверие.

Тя се замисли за момент, после стигна до решение, от което сама се изненада. Когато обмисли по-задълбочено хрумването си, разбра, че в него имаше смисъл. Първоначално, когато се запозна с Фин, го прие с големи резерви, но с течение на времето, започна да го харесва и да цени приятелството му. Макар че бе млад и красив, той бе един тих, леко срамежлив мъж, който обичаше земята и се притесняваше в общуването си с непознати. В нейната компания обаче се чувстваше добре и поне един път седмично шофираше по три часа, за да дойде от Уилга до Чаринга. Матилда свикна всяка събота да приготвя специална вечеря. След като се нахранеха, слушаха радио или си говореха за работата през седмицата и той си отиваше така тихо, както бе дошъл.

Тя се усмихна вътрешно при мисълта за тяхното все по-силно приятелство и за доверието, което дойде като следствие от него. Той със сигурност щеше да си намери съпруга някой ден, но щеше да бъде хубаво да знае, че оставя Чаринга на човек, който ще се грижи добре за нея.

„Само че той не трябва да научава за това — помисли си тя. — Не искам приятелството ни да се опорочи.“

— Искам Финбар Макколи от фермата Уилга да наследи Чаринга — каза тя накрая — и фермата да бъде оставена под попечителство за неговите наследници.

Джефри прие решението й, без да задава въпроси и скоро след това те си стиснаха ръцете.

— Документите ще бъдат напечатани и готови за подпис след няколко часа, г-це Томас. За мен беше удоволствие да се запозная с вас.

Матилда му се усмихна и напусна кантората. Беше доволна от развитието на нещата и реши да използва двата свободни часа, за да разгледа Броукън Хил.

Тя се разходи край редицата от магазини и разгледа със страхопочитание витрините им. Всичко й се струваше изискано в сравнение с обикновените боклуци в магазините на Уолаби Флатс. Нейната памучна рокля изглеждаше безцветна и развлечена до елегантните рокли, облечени на пластмасовите манекени и въпреки че сигурно щеше да съжалява, тя не можа да устои на изкушението и си купи три нови рокли, един панталон, яке и пердета за спалнята.

Ако имаше нещо, което я порази най-силно, това беше бельото. Никога не си бе представяла, че жените могат да носят толкова фини неща в непосредствена близост до кожата си. Материята беше мека и хлъзгава и се разтапяше между пръстите й като масло. А цветовете… Такъв голям избор след семплото памучно бельо, което беше свикнала да си поръчва по каталог.

Настроението й се покачи и за пръв път от години насам Матилда започна да се забавлява.

Накрая, натоварена с куп пакети, тя тръгна обратно към камионетката. Минавайки покрай голямата примамваща витрина на една художествена галерия, се поколеба, заинтригувана от ярките плакати, които информираха за изложбата вътре.

Единствените картини, които беше виждала в детството си, бяха в книгите и списанията от пътуващата библиотека. Сега й се отдаваше рядката възможност да види истински картини.

Тя плати входната такса и се потопи в цветния свят на пустошта и аборигенския фолклор. Дъхът й спря при вида на толкова много картини. Богатството от цветове и чистите линии, с които художниците представяха света, който познаваше, предизвикаха у нея тръпка на желание и копнеж и тя самата да създаде подобна красота.

Имаше време преди много години, когато наблюдаваше с часове как майка й рисува. Акварелните пейзажи на Чаринга, на птиците и животните, които я населяваха, излизаха изпод четката на Мери като по някакво чудо и Матилда ги гледаше запленена. Тя беше наследила тази дарба, но след смъртта на Мери нямаше време за детски игри и стремежът й към красотата се задоволяваше от гледката на нейните пухкави и здрави овце по пасищата.

Сега обаче, докато стоеше пред една особено хубава маслена картина, изобразяваща уединена насред пустошта ферма за добитък, тя почувства отново онзи копнеж. След войната животът й се промени. Имаше пари в банката и работници, които вършеха черната работа, и й оставаше свободно време за занимания, които бе пренебрегвала до този момент. Вълнението й нарастваше с всяка изминала минута.

На изхода имаше щанд, отрупан с объркващо изобилие от пособия за рисуване и Матилда дълго се чуди, преди да избере кутия с водни бои, няколко фини четки, моливи, хартия и един статив. Плати покупките и докато чакаше да ги опаковат, изпита чувство на вина. Това пътуване се оказа доста скъпо и разточително.