Тамара Маккинли - Последният валс на Матилда

Матилда инвестира в закупуването на породисти овце за развъждане, купи един овен и шест прасета. Предполагаше, че ако нещата вървяха все така добре, в близките няколко години можеше да си позволи да построи ковачница и кланица. По такъв начин Чаринга щеше да стане напълно независима и щяха да се икономисат пари. Готовите подкови за конете бяха много скъпи, същото се отнасяше и за цената за клането на животните в месарницата на Уолаби Флатс.

Въпреки новопридобитото си богатство Матилда продължаваше да патрулира по пасищата и да наглежда работата в Чаринга. Старите навици трудно умираха, освен това й доскучаваше в къщата, особено сега, когато Една, Дора и Дейзи се бяха научили да вършат добре домакинската работа. Матилда все още яздеше, облечена в обичайните си опърпани панталони и широка риза, нахлупила ниско старата, пропита от пот филцова шапка.

Този следобед навън беше много топло и влажно, дъждът от предишната нощ се изпаряваше над гъстата трева и блестеше по листата на дърветата в подножието на Тжаринга. Матилда свали шапката си и избърса потта от челото с ръкава на ризата.

На потрепващия хоризонт се виждаха неясните фигури на кон и ездач и докато отпиваше от меха с вода, тя наблюдаваше как почти призрачните силуети се избистряха и приближаваха.

Първоначално си помисли, че това е един от нейните овчари, но когато приближиха, видя, че мъжът беше непознат. Матилда прибра водата и се протегна за пушката си. Много години минаха от Голямата депресия и времето на бродещи скитници, но за всеки случай трябваше да бъде нащрек. Овчарите й бяха разпръснати из хилядите декари земя на Чаринга и тя беше сама.

Застана неподвижно на седлото и зачака приближаването на ездача. Трудно беше да се каже колко е висок един мъж, когато е на седлото, но тя предположи, че този е над средния ръст и очевидно беше свикнал да язди.

— Добър ден — провикна се той, когато се приближи на разстояние, от което можеше да бъде чут.

Матилда му отговори, като помаха с ръка, но с другата продължаваше да държи здраво пушката. Забеляза, че е с широки рамене и тесен ханш. Ризата му бе разкопчана около врата и кожените му панталони бяха покрити с прах. Тя не можеше да види лицето му под сянката на широкополата шапка, но когато се приближи, съзря дружелюбно изражение.

Той рязко спря бойния кон и свали шапката си.

— Вие сигурно сте госпожица Томас — каза провлачено. — Радвам се да се запознаем най-сетне. Аз съм Фин Макколи.

Косата му беше черна и къдрава, имаше топла усмивка, а очите му бяха необичайно сини. Трудно беше да се каже на колко години е, защото климатът тук състаряваше хората по-бързо, отколкото в градовете — но слуховете, разнасяни по радиостанцията и от уста на уста, бяха верни — призна Матилда, Той беше най-красивият мъж, когото беше виждала някога.

— Приятно ми е — каза със заекване. Все още се притесняваше от непознати, а той я свари неподготвена. — Как ви се вижда Уилга?

Ръкостискането му беше силно и топло.

— Добре — каза с усмивка. — Мястото е прекрасно, госпожице Томас. Само за отглеждане на коне.

Тя натъпка пушката в дисагите и забеляза погледа му.

— Тук никога не можеш да си спокоен — каза бързо. — От къде можех да знам кой сте?

— Правилно — каза сериозно той. — Сигурно е много трудно за сама жена по тези места. — Удивителните му очи се взираха внимателно в нея. — Мисля обаче, че това не ви притеснява много, госпожице Томас. Чух как сте се справили по време на войната.

— Обзалагам се, че сте чули — отговори тя хапливо.

Смехът му бе гърлен и мелодичен.

— Какво можех да сторя, госпожице Томас? Човек трябва да разбере какви са съседите му, но аз много добре знам, че не трябва да вярвам на всичко, което се говори.

Тя го погледна, без да е съвсем убедена, че не й се подиграва. Трябваше му само превръзка на едното око и обица, за да изглежда като истински пират.

Матилда дръпна юздите и се усмихна, готова да го оправдае, поради липса на доказателства.

— Добра тактика — каза небрежно тя. — Ако половината от приказките бяха верни, фермата щеше да престане да работи. Никой нямаше да има време за това.

Той я изгледа продължително, изключителните му очи пробягаха по нея, после се върнаха на лицето й.

— Предполагам, че имате право — каза с мек тон.

Отново я свари неподготвена и това не й хареса. Имаше нещо в очите му и в начина, по който говореше, което я вълнуваше, и тъй като никога досега не беше изпитвала подобни чувства, тя не знаеше как да се справи с тях.