Джоузеф Конрад - Господарят Джим (Съчинения в пет тома. Том трети)

Върху Джим падна една корабна греда и той излезе от строя в началото на същата седмица, за която капитанът шотландец по-късно казваше: „Стари приятелю! Смятам за чудо, че корабът издържа!“ Много дни Джим лежа по гръб зашеметен, сломен, пострадал, изгубил надежда, сякаш озовал се сред бездната на безпокойството. Не го интересуваше какъв ще бъде краят и в минутите на просветление той преценяваше наново своето равнодушие. Опасността, когато не я съзираш, се отличава с несъвършенство и смътност. Страхът става по-слаб, въображението, нестимулирано от нищо — враг на хората, баща на всички ужаси, — тъне в тъпа умора. Джим виждаше само безпорядъка в своята люшкаща се кабина. Той лежеше в нея като зазидан, в някаква странна пустота, и тайно се радваше, че не може да ходи по палубата. Но от време на време непреодолимият пристъп на болка стискаше в клещи тялото му, от това той се задъхваше и гърчеше под одеялата и тогава смътната животинска жажда за живот, съпътствуваща физическата болка, предизвикваше у него отчаяно желание да се спаси на всяка цена. После бурята минаваше и Джим не си спомняше повече за нея.

Ала той все още куцаше и, когато корабът пристигна в едно източно пристанище, младежът трябваше да постъпи в болница. Оздравяваше бавно и корабът замина без него.

Освен Джим в отделението за бели имаше още двама пациенти: един ковчежник на канонерка, който си бе счупил крака при падане в люка на кораба, и един железопътен доставчик от съседната провинция, болен от някаква тайнствена тропическа болест. Доставчикът считаше доктора за магаре и тайно злоупотребяваше с патентованото лекарство, което му донасяше контрабанда неговият неуморим и предан слуга тамил 7 7 Тамили — една от народностите в Южна Индия и Шрл Ланка. Б.пр. . Болните си разказваха случки от живота, играеха малко на карти или се излежаваха цял ден в креслата по пижами, прозяваха се и не си разменяха нито дума. Болницата беше на един хълм и лекият ветрец, който долиташе през прозорците, винаги широко разтворени, донасяше в стаята с голи стени мекия аромат на небето, носталгичния мирис на пръст, чаровното дихание на източните морета. Тези аромати говореха сякаш за вечен покой, за безкрайни мечти. Всеки ден Джим гледаше към градинските гъсталаци, покривите на къщите, короните на палмите, които растяха по брега, гледаше към рейда — тази магистрала към Изток, — към рейда, осеян с гирлянди от островчета, облени от празнични слънчеви лъчи, и корабите в него, малки като играчки, към неговото пищно оживление, напомнящо езически празник, а винаги ясното източно небе и усмихващото се тихо източно море се простираха надлъж и шир до самия хоризонт.

Веднага щом почна да ходи без бастун, Джим слезе в града да разбере дали има възможност да се върне в родината си. В момента нямаше благоприятен случай и докато чакаше, той неусетно се събра в пристанището с хора от своята професия. Те бяха от два типа. Едни от тях — съвсем малко на брой, затова в пристанището ги виждаха рядко — живееха тайнствен живот; бяха хора с неугасима енергия, темперамент на пирати и очи на мечтатели. Сякаш блуждаеха в лабиринт от безумни планове, надежди, опасности, начинания, далеч от цивилизацията, сред неизвестните кътчета на морето; в тяхното фантастично съществуване смъртта изглеждаше единственото събитие, извършено разумно. Повечето обаче бяха хора, които, попаднали тук случайно като самия Джим, се зачислиха в състава на местните кораби. Сега те гледаха с ужас на службата в родината, където дисциплината беше по-строга, дългът — свещен, а плавателните съдове — обречени на бури. Свикнаха с вечния покой на източното небе и море. Обикнаха кратките рейсове, удобните шезлонги на палубата, многобройния туземен екипаж и предимството да бъдеш бял. Потреперваха при мисълта за тежка работа и разчитайки на сляпата случайност, живееха безгрижно, очакваха ту уволнение, ту ново назначение и служеха на китайци, араби, мелези… Бяха готови да служат и на самия дявол, ако той им дадеше такава възможност. Говореха непрестанно за успехи, дължащи се на добър шанс: как някой си получил командуването на кораб, който плавал край бреговете на Китай — лека работа; как друг се сдобил с прекрасна служба някъде в Япония, а трети преуспявал в сиамския флот; и във всичко, което говореха — във всичките им постъпки, възгледи, навици, — можеше да се открие размекната мечтателност, признак на гниене, решението да се измине жизненият път в спокойствие и сигурност.