Джоузеф Конрад - Господарят Джим (Съчинения в пет тома. Том трети)

Той произхождаше от семейство на пастор. Тези домове на благочестие и мир създават много капитани на търговски кораби. Бащата на Джим знаеше толкова за непознаваемото, колкото е необходимо за праведния живот на обитателите на селските къщи, за да не нарушава спокойствието на духа на онези, на които непогрешимото провидение дава възможност да живеят в богати имения. Малката черквица на хълма приличаше на покрита с мъх сива скала, която се вижда през разпокъсаната завеса на листата. Тя стоеше тук от векове, но дърветата наоколо може би помнеха полагането на основния й камък. Долу, в умножението на хълма, блестеше с меки тонове червената фасада на къщата на пастора, заобиколена с полянки, цветни лехи и борове; зад нея имаше овощна градина, вляво — настлан с плочки двор за домашните животни, а до тухлената стена се опираше наклоненият стъклен покрив на оранжерията. Семейството живееше в този дом вече цели поколения; но когато Джим, един от петимата синове, се насити да чете леки романчета и откри призванието си на моряк, веднага бе пратен на един „учебен кораб за офицери от търговския флот“.

Там той се запозна с тригонометрията и се научи да поставя брамбрея. Беше всеобщ любимец. По навигация заемаше трето място и бе главен гребец на първия катер. Здрав физически, без да се оплаква от виене на свят, той пъргаво и ловко се катереше по мачтите. Постът му беше на формарса 4 4 Формарс — площадка около фокмачтата (първата мачта на кораба), от която се управляват платната и се води наблюдение. Б.пр. и с презрението на човек, комуто е съдено да живее сред опасности, той често поглеждаше оттам надолу към кротко скупчените покриви, прерязани на две от тъмните вълни на потока; пръснатите из покрайнините фабрични комини се издигаха право нагоре към мръсното небе — комини, тънки като моливи и бълващи дим като вулкани. Той виждаше как заминават големите кораби, как непрекъснато сноват широките фериботи и плават малките лодки там долу, под него — а в далечината трептяха мътният блясък на морето и надеждата за вълнуващ живот в света на приключенията.

На долната палуба, сред глъчката на двеста гласа, Джим се забравяше и си представяше живота сред морето, за който знаеше от книгите. Той се виждаше как спасява хора от потъващи кораби, как ураган счупва мачтите, как плува с въже по вълните на прибоя; или пък, претърпял корабокрушение — самотен, се скита бос и полугол по непокритите с вода рифове да търси стриди, които ще отложат гладната смърт. Натъкваше се на диваци по бреговете на тропиците, потушаваше бунтове, избухнали по време на буря, и в малка лодка сред океана поддържаше мъжеството на отчаялите се хора — винаги предан на своя дълг, непоколебим като герой от книга. — Нещо се е случило. Всички горе! Той скочи на крака. Момчетата се изляха като поток нагоре по траповете. Оттам се чуваха викове, стъпки. Излязъл през люка, той замръзна на мястото си зашеметен.

Беше зимна привечер. Следобед силният вятър задуха отново, спирайки движението по реката, и сега бушуваше като ураган; неритмичните му пориви приличаха на залпове от огромни оръдия, които стрелят над океана. Дъждът плющеше и полегатите му струи ту се засилваха, ту отслабваха; от време на време пред очите на Джим се появяваха страшно надигащи се вълни; малкото корабче се мяташе край брега; неподвижните постройки се открояваха сред плаващата мъгла; тежко се люшкаха закотвените широки фериботи; издигаха се и се спускаха обширните кейове, задавени от пръски. Следващият порив на вятъра сякаш отнесе всичко. Въздухът като че бе съставен само от летящи пръски. В тази буря имаше някакво злобно упорство, някаква яростна настойчивост във воя на вятъра, в дивия бунт на земята и небето — ярост, като че ли насочена против самия Джим, и той затаи дъх от страх. Стоеше неподвижно. А му се струваше, че го е грабнал вихърът.

От всички страни го блъскаха хора. „Гребците на катера!“ — Момчетата изтичаха покрай него. Каботажният кораб 5 5 Каботажен кораб — кораб, който превозва пътници и стоки между пристанищата на една и съща държава. Б.пр. , който бързал да се приюти в пристанището, се сблъскал със стоящата на котва шхуна и един от инструкторите на учебния кораб видял това. Момчетата се натрупаха по перилата и край висилките на спасителните лодки. „Авария! Пред самите ни очи. Мистър Саймънс я видял.“ Блъснаха го, той залитна към бизанмачтата и се хвана за едно въже. Закотвеният стар учебен кораб трепереше с целия си корпус, навеждайки леко нос под напора на вятъра, а оскъдният такелаж с нисък бас тананикаше песента за морската младост на този кораб. „Пускай лодката!“ — Пълната с хора лодка изчезна бързо зад борда и Джим се втурна към парапета. Той чу плясък. „Освободи лодката, прибери въжетата!“ Джим се наведе над парапета. Реката до борда кипеше и се пенеше. В здрача се виждаше катерът, подчинен напълно на вятъра и вълните, които за миг го притиснаха до кораба. Откъм катера достигна слабо нечий глас: „Гребете по-силно, момчета, ако искате да спасите някого! Гребете по-силно!“ Изведнъж, като издигна високо носа си — веслата бяха вдигнати — катерът прескочи една вълна и се изтръгна от властта на вятъра и вълните.