Джоузеф Конрад - Господарят Джим (Съчинения в пет тома. Том трети)

Джим почувствува, че някой го хвана здраво за рамото.

— Късно е вече, момче!

Капитанът на учебния кораб искаше да възпре Джим, който сякаш се готвеше да скочи зад борда, и юношата, съзнавайки мъчително поражението си, вдигна към него очи. Капитанът съчувствено се усмихна.

— Следващият път ще ти провърви. Това ще те научи да бъдеш по-чевръст.

Силен вик на възторг приветствува катера. Наполовина залят от вода, той се върна, танцувайки върху вълните, а на дъното му се люшкаха във водата двама изтощени мъже. Страшният шум на вятъра и вълните се стори на Джим нещо, на което не бива да се обръща внимание — ето защо той изпита двойно по-голямо съжаление, че се е изплашил от безсилната им заплаха. Сега той знаеше как трябва да се отнася към нея и смяташе, че не бива да обръща внимание на яростния вятър. Той ще съумее да срещне и по-сериозна опасност. По-добре от когото и да е друг. От страха му не остана и следа. Въпреки това тази вечер Джим стоеше умислено настрана, а носовият гребец на катера — едно момче с лице на момиче и големи сиви очи — беше героят на долната палуба. Обградиха го всички, разпитваха го с любопитство. Той разказваше:

— Зърнах главата му над вълните и метнах моята канджа 6 6 Канджа — дървен или метален прът с кука на края, който служи за оттласкване на лодката от борда на кораба или от пристана. Б.пр. във водата. Куката захвана панталоните му и аз едва не паднах през борда; мислех, че ще падна, но старият Саймънс остави румпела и ме сграбчи за краката — лодката без малко да се напълни цялата с вода. Старият Саймънс е добър човек. Нищо, че непрекъснато ни мърмори. Той през цялото време руга, докато ме държеше за крака, но с това само искаше да ми даде да разбера, че не бива да изпускам канджата. Старият Саймънс е много избухлив, нали? Не, аз хванах не онзи малкия, русия, а другия — големия, с брадата. Когато го измъкнахме, той простена: „Ох, кракът ми! Кракът ми!“ — и отърколи очи. — Помислете си само — такъв мъжага, а припада като някое момиче. Нима някой от вас, приятели, би припаднал заради някаква си драскотина от канджата? Куката му влязла в крака ей толкова само. — Той показа канджата, донесена за тази цел долу, и предизвика сензация. — Не, разбира се! Кракът му не можеше да задържи куката, панталоните я държаха. А кръв течеше доста, вярно е.

Джим реши, че това е самохвалство, достойно за съжаление. Бурята породи толкова фалшив героизъм, колкото фалшива беше и самата заплаха на вятъра. Джим се сърдеше на дивия бунт на земята и небето, който го бе заварил неподготвен и бе несправедливо потиснал благородната му готовност да срещне опасността. Но той донякъде беше и доволен, че не отиде с катера, тъй като постигна повече, като остана на борда. Познанията му станаха по-богати, отколкото на тези, които бяха участвували в акцията. Ако всички изгубят мъжеството си, той единствен — в това беше уверен — ще съумее да се справи с мнимата заплаха на вятъра и вълните. Той знаеше какво представлява всъщност тя. Нему — безпристрастния наблюдател — тя изглеждаше достойна за презрение. Той не изпитваше ни най-малко вълнение и потресаващото събитие завърши с това, че отделил се незабелязано от шумната тълпа на момчетата, Джим тържествуваше, убеден отново в своята жажда за приключения и в своето безспорно мъжество.

След двегодишно обучение Джим отиде на плаване и животът сред морето, който така ярко си представяше, се оказа странно лишен от приключения. Джим направи много рейсове. Опозна магията на монотонното съществуване между небето и водата; налагаше му се да търпи упреците на хората, строгостта на морето и прозаично суровия ежедневен труд за късчето хляб. За него единствена награда бе безграничната любов към работата. Тази награда се изплъзна на Джим. Но да се върне той не можеше, тъй като няма нищо по-примамливо, по-разочароващо и по-поробващо от живота сред морето. Освен това той имаше добри перспективи за бъдещето. Беше благовъзпитан, уравновесен, послушен и знаеше безупречно задълженията си; скоро, още съвсем млад, той беше назначен за старши помощник-капитан на един прекрасен кораб, без да е успял да се сблъска с онези изпитания на морето, които показват колко струва даден човек, от какъв материал е направен и какъв е всъщност неговият нрав; тези изпитания разкриват силата на духа и истинските мотиви на неговите изисквания не само към другите, а и към самия него.

Само веднъж през всичкото това време Джим едва-едва видя отново истинската ярост на морето. А тази ярост се проявява не толкова често, колкото си мислят хората. Има много нюанси в опасностите при приключенията и бурите и само от време на време ликът на събитията се покрива с мрачното було на зловещия умисъл: излиза наяве нещо неуловимо и в ума и сърцето на човека се заражда мисълта, че това оплитане на събития или яростта на стихиите се надига с недобра цел, със сила, която не се поддава на контрол, с необуздана жестокост, която иска да изтръгне от човека надеждата и да всели в него страх, мъчителна умора и стремеж към покой… да смачка, да унищожи, да изличи всичко, което той е видял, познавал, обичал, мразил; всичко, което е безценно и необходимо: слънцето, спомените, бъдещето — надига се с жестокост, намислила да помете целия скъпоценен за нас свят, леко и безжалостно да отнеме живота на човека.