Джеймс Клавел - Вихрушка

Един от тях, Саид, се престори, че се спъва, и падна близо до основния отвор на резервоара. Увери се, че не го наблюдават, бързо разкопча панталоните си и извади малко пластично експлозивно устройство, което не бяха открили при обиска, когато се качваше на борда. То беше прикрепено от вътрешната страна на бедрото му, високо между краката. Саид бързо активира химическия детонатор, който щеше да експлодира след около час, пъхна устройството зад главната клапа и хукна към прохода. Излезе на палубата и ужасен откри, че хората му не са го дочакали и моторницата е почти на брега. Другите двама иранци бърбореха развълнувано, също вбесени, че са ги зарязали на борда. Те не бяха членове на неговото левичарско звено.

На брега още се виждаха пламъци, но нефтът беше спрян и отворът — изолиран. Трима души бяха тежко обгорени — един французин и двама иранци. Подвижният противопожарен камион заливаше пламъците с морска вода, всмуквайки я от Залива. Нямаше вятър и задушливият черен дим затрудняваше още повече потушаването на пожара.

— Дайте пяна — изкрещя Льогран, френският мениджър. Извън себе си от ярост, той се опитваше да въведе ред, но всички само се щураха в светлината на прожекторите, без да знаят какво да правят. — Джак, съберете хората и ги пребройте. Колкото може по-бързо! — Пълният им състав на острова беше седем французи и тридесет иранци. Тримата от охраната се разтичаха в тъмнината. Не бяха въоръжени, имаха само палки. Не знаеха какъв друг саботаж може да очакват и откъде.

— Мосю! — Иранският доктор правеше знаци на Льогран.

Той тръгна към помпения агрегат, който съединяваше резервоарите с лодката. Докторът беше коленичил до двама ранени, проснати върху парче брезент. Бяха в безсъзнание. Единият беше останал без коса и лицето му беше тежко обгорено, другият, опръскан с нефт при експлозията, бе получил изгаряне първа степен по гърдите и корема.

— Mon Dieu — промърмори Льогран и се прекръсти. Под грозно овъглената кожа едва разпозна един от иранските надзиратели. Един друг мъж, френски инженер, се влачеше на колене и охкаше, ръцете и китките му бяха обгорени. Стенанията му се редуваха с поток ругатни.

— Ще те откараме в болница колкото може по-скоро, Пол.

— По-напред хвани тези мръсници и ги изгори! — изръмжа инженерът и отново потъна в болката си.

— Разбира се — каза Льогран безпомощно, после се обърна към доктора: — Направете каквото можете, ще извикам КАЗЕВАК. — Забърза по брега към радиостанцията, настанена в една от бараките, очите му привикваха с тъмнината. Внезапно забеляза двама мъже в другия край на малката писта. Тичаха към малкото възвишение. Зад него имаше залив с малък пристан, който се използваше за лодки. „Обзалагам се, че тия кучи синове ги чака някаква лодка там“ — помисли си той. После, побеснял от ярост, изкрещя след тях: — Копелетааа!

Когато избухна първата експлозия, дьо Плеси хукна по мостика към радиостанцията, свързваща кораба с брега.

— Разбрахте ли откъде идва огънят? — обърна се той към подуправителя на базата на френски. Зад него се скупчиха Скрагър, Касиги и капитанът, уплашени и нервни. Лампите на мостика едва мъждееха, но пълната луна даваше достатъчна светлина.

— Не, мосю. След експлозията нападателите изчезнаха.

— Какви са повредите в помпената система?

— Не знам, чакам… а, момент, моля, идва мосю Льогран. — Има трима обгорени — докладва Льогран на френски. — Двама от иранците са в много тежко състояние, третият е Пол Бюло — има изгаряния по ръцете и китките. Извикайте веднага КАЗЕВАК. Видях двама да тичат към залива — вероятно саботьорите. Сигурно имат лодка там. Събирам всички, за да разберем кой липсва.

— Добре. А какви са повредите?

— Не са големи. Ако имаме късмет, ще ги оправим до седмица — междувременно сигурно ще пристигне следващият танкер.

— Ще дойда на брега колкото е възможно по-скоро. Чакайте за момент! — Дьо Плеси се обърна към останалите и им обясни какво му е казал Льогран.

— Аз ще поема евакуацията, няма нужда да викате никого — заяви Скрагър.

Касиги се намеси:

— Докарайте ранените на борда — имаме хирургично отделение и лекар. Много е добър, особено при изгаряния.

— Чудесно! — Скрагър хукна към въртолета. Дьо Плеси грабна микрофона.

— Ще се справим без външна помощ. Сложете пострадалите хора на носилки. Капитан Скрагър ще ги докара на борда на танкера веднага. Тук има лекар.

Млад японски морски офицер се приближи и съобщи нещо на капитана, който поклати глава и отговори рязко, после обясни на дьо Плеси на английски: