Джеймс Клавел - Вихрушка

— Е — обърна се Касиги към дьо Плеси и Скрагър на английски, — вече сме натоварени догоре и сме готови да тръгнем. След около два часа ще сме вече на път.

— Отлично — отвърна дьо Плеси с облекчение. — Значи можем да си отдъхнем.

Операцията беше протекла много добре. Охраната по целия остров и на кораба беше засилена. Всичко, което можеше да се провери, беше проверено. Само трима особено необходими за работата иранци бяха допуснати на борда. Всички бяха внимателно претърсени и наблюдавани от японски член на екипажа. Нямаше никакви признаци на враждебност сред останалите иранци на брега. Всяко по-съмнително място, където можеха да бъдат скрити експлозиви или оръжие, беше претърсено.

— Може би този беден младеж от Сири Едно се е заблудил, mon ami Скраг.

— Може би — съгласи се Скрагър. — Но дори да е така, мисля, че младият Абдула Турик е бил убит. Никой не може да получи такива наранявания на лицето и очите просто като падне от платформата в спокойно море. Бедното момче.

— А акулите, капитан Скрагър? — намеси се в разговора Касиги. — Акулите не могат ли да направят такива рани?

— Могат, разбира се. Но да ме вземат дяволите, ако не е било заради това, което ми каза.

— Надявам се да грешите.

— Обзалагам се, че никога няма да разберем истината — каза Скрагър тъжно. — Как го казвахте вие, мистър Касиги? Карма. Кармата на този беден младеж беше кратка и горчива.

Другите кимнаха. Наблюдаваха мълчаливо как корабът се отделя от пъпната връв на лодката.

За да вижда по-добре, Скрагър отиде до края на мостика. Под ярката светлина на прожекторите работниците на лодката усърдно развиваха една тридесет сантиметрова тръба. Бяха шест души — двама от японския екипаж, трима иранци и един френски инженер.

Виждаше и цялата долна палуба, в средата й беше неговият 206. Беше кацнал на нея по предложение на дьо Плеси и с позволението на Касиги.

— Добре — беше обещал Скрагър на французина. — Ще ви откарам обратно в Сири или Ленгех, както пожелахте.

— Йоши Касиги предлага и двамата да останем да пренощуваме, Скраг, и да се върнем сутринта. Малко разнообразие. Можем да тръгнем призори и да се върнем в Ленгех. Ела на борда. Ще се радвам.

Така че той беше кацнал на танкера на залез-слънце, без да може да си обясни защо прие поканата, но беше сключил приятелски договор с Касиги и чувствуваше, че трябва да го почете. Измъчваше го и болезненото чувство за отговорност за смъртта на младия Абдула Турик. Видът на трупа го беше потресъл. Трябваше да остане на Сири, докато танкерът потегли. Беше се опитал да бъде добър гост, съгласявайки се неохотно с дьо Плеси, че може би, в края на краищата, смъртта на младежа е била просто случайност и че предпазните им мерки ще спрат всякакви опити за саботаж.

Откакто предния ден беше започнало товаренето, всички бяха нервни. Тази вечер още повече. Новините по Би Би Си бяха отново много тревожни, съобщаваше се за силно нарастваща конфронтация в Техеран, Мешед и Кум. Към това се прибавяше и съобщението на Макайвър, че Еър е телеграфирал от Ковис на френски; новини за продължаващата блокада на техеранското международно летище, за възможен преврат и за Киаби. Убийството на Киаби потресе дьо Плеси. И всичко това, заедно с носещите се сред иранците слухове и контраслухове им провали вечерта — слухове за предстояща военна намеса на САЩ, за предстояща съветска военна интервенция, за опити за покушение срещу Хомейни, срещу назначения от него министър-председател Базарган, срещу Бахтияр, законния министър-председател, срещу американския посланик. А още и слухове за военен преврат в Техеран тази вечер, слухове, че Хомейни вече е арестуван, че всички въоръжени служби са капитулирали и Хомейни е вече де факто управник на Иран и че генерал Насири, шефът на САВАК, е заловен, осъден и разстрелян.

— Всички тези слухове не могат да бъдат верни — успокои ги Касиги. — Нищо не можем да направим, освен да чакаме.

Той беше добър домакин. Всички ястия бяха японски. Даже бирата. Скрагър се беше опитал да скрие отвращението си от ордьовъра, но печеното пиле в солено-сладък сос му хареса много, оризът и пържените скариди и зеленчуци в тесто също.

— Още бира, капитан Скрагър? — предложи любезно Касиги.

— Не, благодаря. Позволявам си само по една, въпреки че я намирам за много добра — може би не колкото „Фостърс“, но почти толкова.

Дьо Плеси се усмихна.

— Даже не можете да си представите какъв комплимент е това, мистър Касиги. Австралиец да ви каже, че някоя бира е почти толкова добра като „Фостърс“ е наистина висока оценка.