Джеймс Клавел - Вихрушка

— Защо си толкова сигурен?

— Имам… имам братовчед в полицията. Той видял… секретен списък на САВАК. Аз трябва да бъда арестуван вдругиден заедно с други видни личности за успокоение… на опозицията. И цялото ми семейство. А ти знаеш как се отнасят те… как могат да се отнесат те с жените и децата… — Дъхът на Валик секна.

Съпротивата на Макайвър се рушеше. Всички бяха чували ужасяващите истории за мъченията на жени и деца пред очите на арестувания мъж, за да го принудят да се подчини на всичко, което искат от него, или просто от жестокост.

— Добре — съгласи се той безпомощно. Чувствуваше се ужасно, знаеше, че е в капан. — Ще се опитам, но не очаквай да получиш разрешение и не трябва да отиваш на юг от Абадан. Най-добре ще е да се измъкнеш през Турция. С наша помощ може би ще успееш да стигнеш до Табриз, после ще подкупиш някой да те прекара с камион до границата. Сигурно имаш приятели там. Няма да успееш в Галег Морги — няма начин да се промъкнеш на борда с Ануш и децата, няма да успееш дори да влезеш във военната зона, без да те спрат. Трябва… трябва да те вземем извън Техеран. Някъде встрани от пътищата и извън обсега на радара.

— Добре, но трябва да е в Абадан.

— Защо? Намаляваш шансовете си наполовина.

— Трябва Семейството ми… баща ми и майка ми ще стигнат дотам с кола. Разбира се, ти си прав за Галег Морги. Могат да ни вземат извън Техеран в… — Валик се замисли за момент, после бързо продължи: — Там, където се срещат нефтопроводът на юг и река Зехзан… далеч е от пътя и е безопасно. Ще бъдем там преди обед, точно в единадесет. Господ да те възнагради, Мак. Ако… ако помолиш за разрешение за резервни части, аз… аз ще уредя да го одобрят. Умолявам те.

— Но как ще стане със зареждането? Щом кацнеш и те видят, незабавно ще те арестуват.

— Поискай да заредиш във военновъздушната база в Исфахан. Аз… аз ще уредя всичко в Исфахан. — Валик избърса потта от лицето си.

— А ако нещо се провали?

— Иншаллах! Ти ще помолиш за разрешение за резервни части — без имена в разрешителното, иначе с мен е свършено, или още по-лошо — и с Ануш, Джалал и Сетарем. Моля те!

Макайвър знаеше, че това е лудост.

— Ще поискам разрешение за резервни части само за Бандар-е Делам. До полунощ ще разбера дали е одобрено — ще изпратя някой да го чака и да ми го донесе в апартамента. Телефоните не работят, така че ще трябва да дойдеш при мен за потвърждение. Това ще ми даде време да обмисля всичко и да реша да или не.

— Но ти…

— До полунощ.

— Да, добре тогава, ще дойда.

— А какво става с другите партньори?

— Те… те не знаят нищо за това. Емир Пакнури или някой от другите ще ме замества.

— А какво ще стане със седмичните заплати?

— Те ще ги осигурят. — Валик отново избърса потта от челото си. — Господ да те благослови. — Той облече палтото си и тръгна към вратата. Куфарчето лежеше на бюрото.

— Вземи го.

Валик се обърна.

— А, искаш да ти платя в Кувейт? Или в Швейцария? В каква валута?

— Не искам да ми плащаш. Можеш да разрешиш чартърен полет. Може би ще успеем да те прекараме в Бандар-е Делам — после ще действуваш сам.

Валик невярващо се втренчи, в него.

— Но… даже и така да е, ще имаш разходи, за да платиш на, ъ-ъ, пилота или на някого другиго.

— Не, но можеш да ми дадеш аванс от пет милиона риала за парите, които съдружниците дължат и от които ние отчаяно се нуждаем. — Макайвър набързо надраска една разписка и му я подаде. — Когато заминеш, емирът и останалите може и да не са толкова щедри.

— Банките ще бъдат отворени следващата седмица, сигурни сме в това.

— Е, да се надяваме, че ще бъде така и че ще получим това, което ни се полага. — Той видя изражението на Валик, видя го как пресмята парите. Съзнаваше, че Валик го смята за луд, че не е приел подкупа, знаеше също, че генералът ще се опита да подкупи пилота, който и да е той, за да го прекара през последната отсечка, ако хеликоптерът изобщо успее да се измъкне от техеранското въздушно пространство — и че това ще бъде катастрофа.

И сега, в своя офис, взрян с празен поглед през прозореца, без да чува гърмежите и да вижда случайните проблясъци в тъмния град, той си мислеше: „Боже мой, САВАК! Трябва да се опитам да му помогна, трябва да го направя. Бедните дечица и жена му. Трябва да го направя! А когато Валик предложи на пилота подкупа, въпреки че ще съм го предупредил предварително, дали пилотът ще откаже? Щом Валик предлага дванадесет милиона сега, в Абадан ще бъдат двойно повече. Том може да използува тези пари, Ногър Лейн, аз също, всеки. Само за кратко пътуване през Залива — кратко и само в една посока, без връщане. Откъде, по дяволите, Валик има толкова пари в брой? Разбира се, че от някоя банка.“