Джеймс Клавел - Вихрушка

— Означава, че са имали неприятности, но Руди се е справил. Ако беше обратното, Фреди несъмнено щеше да намери начин да ми го каже — френският му е достатъчно богат. Разполагахме с достатъчно време, въпреки че „те“ ни подслушваха. Кои ли са тези „те“? — удиви се Локхарт. — Сигурно същите, които са в Загрос.

В Загрос, един ден след като Локхарт се върна от Техеран, беше извършено нападение. Моллата на селцето Яздек беше получил заповедта на Хомейни за бунт срещу „незаконното правителство на шаха“ и беше вдигнал хората. Роден там, той притежаваше мъдростта, характерна за жителите на онези ирански селища, които са напълно откъснати от света през зимата, а през останалата част от годината — трудно достижими. Щеше да се бие с началника на полицията, който му се падаше племенник, и с Назири — шеф на базата и също член на семейството му, защото беше женен за дъщерята на балдъзата му. И нещо, което беше още по-важно — всички бяха галезани, част от номадското племе кашкай, заселили се преди векове край този тесен проход. Началникът на полицията Ничак хан беше техен каландар, т.е. старейшина на племето, избран в пълно съответствие с древните обичаи.

Моллата проявил достатъчно мъдрост да се консултира с него и Ничак хан се бе съгласил, че наистина трябва да се въстане срещу традиционния враг шах Пахлави, да се отпразнува този акт на революцията със стрелба във въздуха, а на разсъмване той сам да поведе въстаниците към летището на чужденците.

Появиха се рано сутринта, всички мъже на селцето, въоръжени до зъби. Ничак хан беше захвърлил полицейската униформа и се бе нагиздил с племенната носия. Беше доста по-нисък от Локхарт, здрав и стегнат, с железни ръце и стоманени мускули, препасал патрондаш и с пушка в ръце. По предварителна уговорка Локхарт и Жан-Люк Сесон ги посрещнаха край двете набързо издигнати каменни колони, които маркираха входа на базата. Локхарт отдаде чест и се съгласи, че Ничак хан има пълна юрисдикция над базата, двете каменни колони бяха срутени сред радостни възгласи и безразборна стрелба във въздуха. После Ничак хан връчи на Сесон букет цветя. Жан-Люк се явяваше представител на Република Франция, на която галезаните — кашкаи изразяваха благодарност заради подкрепата на Хомейни, заел се с тежката задача да ги освободи от най-големия им враг шах Пахлави.

След въодушевени речи от двете страни започнаха празненствата. Ничак хан и моллата официално помолиха Том Локхарт, главатаря на племето чужденци в Загрос Три, да продължи своята дейност и при новата власт. Локхарт тържествено прие…

— Да се надяваме, че Руди и момчетата са имали твоя късмет в Загрос, Том — рече Макайвър и обърна гръб на тъмния прозорец. — Нещата вървят все по-зле. „Ужасното убийство на Киаби е лош знак за нас — помисли си той. — Как, по дяволите, да измъкна Джени от Техеран, къде, по дяволите, е Чарли?“

От вчера сутринта не знаеха нищо за Петикин, излетял за Табриз. Наземният персонал в Галег Морги им даде противоречиви сведения — едни твърдяха, че Петикин бил отвлечен и заставен да отлети в неизвестна посока с „трима непознати на борда“, други пък казваха, че трима ирански пилоти завзели хеликоптера и поели към границата. Няколко души се кълняха, че тримата пасажери били висши ирански офицери, които искали да напуснат страната. „Защо винаги трима?“ — се беше запитал Макайвър. Знаеше, че Петикин беше успял да се добере до летището, тъй като колата му все още беше там, макар и ограбена и разбита, с източен резервоар. Бандар-е Пахлави, където би трябвало да зареди с гориво, мълчеше, а Табриз беше прекалено отдалечен. Той тихо изруга. Тежък ден.

Кредиторите започнаха да го притискат още от сутринта, телефоните не работеха, телексът блокира, а срещата му по обед с генерал Валик, който според уговорката с Гавалан трябваше всяка седмица да го финансира с пари в брой, се оказа пълен провал.

— Ще изплатим дълговете в момента, в който отворят банките — каза генералът.

— Това го слушам вече седмици наред — отговори хладно Макайвър. — Парите ми трябват веднага.

— На всички ни трябват! — изсъска гневно Валик, сдържайки избухването си само защото знаеше, че иранците в съседното помещение чуват всяка дума. — В момента се води гражданска война и аз не съм в състояние да отворя банките. Трябва да чакате. — Беше закръглен мъж с оредяла коса и тъмна кожа, облечен в скъп костюм. Снижи гласа си и добави: — Ако не беше глупостта на американците, които убедиха шаха да съкрати числеността на славната ни армия, сега нямаше да сме в това положение!