Джеймс Клавел - Вихрушка

Малко след мръкване късовълновата радиостанция оживя.

— Ало, Ковис, говори Макайвър от Техеран…

Техеран, централата на С-Г: 6,50 вечерта.

— Ало, Ковис, говори Макайвър от Техеран, чувате ли ме? — повтори Макайвър.

— Техеран, тук Ковис, задръж едно. — Това означаваше да изчака.

— Окей, Фреди — отвърна Макайвър и сложи микрофона на бюрото си. Двамата с Том Локхарт, който следобед бе пристигнал от Загрос, седяха в канцеларията на последния етаж на сградата, в която вече десет години се помещаваше централното управление на С-Г. Тя беше на пет етажа с плосък покрив, превърнат от Джени в прекрасна градина със столове, масички и малка скара за пикник. Генерал Бени-Хасан, близък приятел на Андрю Гавалан, беше препоръчал тази постройка с цялото си сърце: „За компанията на Анди Гавалан само най-доброто! Има място за половин дузина офиси, цената е съвсем приемлива, на покрива можете да монтирате генератор и антена, близо сте до главната магистрала, която води за летището, пазарът ви е подръка, моят офис е отсреща, място за паркиране има достатъчно. А сега — най-специалното предимство!“ — При тези думи генералът беше отворил вратата и бе показал на Макайвър тоалетната. Обикновен, не много чист клозет.

— Какво му е толкова специалното? — учуди се Макайвър.

— Единствен в сградата. Всички останали са обикновени дупки в пода, които се заливат с вода. Ако човек не е свикнал да клечи, тази операция е доста опасна. Особено за дамите, които често се хлъзгат в дупката и резултатите са доста миризливи… — Генералът, приятен човек с безупречни обноски, избухна в смях.

— Навсякъде ли са такива тоалетните?

— Да, дори и в най-богатите домове, с изключение на международните хотели. Ако се замислите, Мак, ще откриете, че клякането е по-хигиенично, защото не се докосвате до нищо. Освен това имаме и това. — Ръката му посочи тънък маркуч, окачен на казанчето. — Ние се почистваме с вода и винаги го правим с лявата, тя е лайняната ръка. Дясната служи за хранене, затова никой не предлага нищо с лявата си ръка. Това би било проява на крайно невъзпитание, Мак. В ислямския свят никога не трябва да ядете или пиете с лявата ръка, освен това не забравяйте, че в повечето тоалетни няма маркучи и трябва да използувате водата от кофа, ако има такава, разбира се. Както вече казах, това е доста деликатна операция, но няма как — начин на живот. Между другото в ислямските страни няма да срещнете нито един левичар. — Отново прозвуча добродушният смях. — Повечето мюсюлмани не могат да се облекчават, ако не са клекнали, просто така са устроени коремните им мускули. Ако попаднат на европейска чиния, те клякат и на нея. Странно, нали? Но ако човек се замисли, бързо ще открие, че извън големите градове, а пък и в тях, рядко има дори течаща вода. И това е така в почти цяла Азия, Близкия изток, Китай, Индия, Африка, Южна Америка…

— Какво си се замислил, Мак? — попита го Локхарт. Високият канадец се беше отпуснал насреща му в удобно кресло, съвсем като това, на което седеше й Макайвър. Осветлението и отоплението работеха на максимални обороти, задвижвани от собствения генератор на компанията.

— Мисля си за клекалата и проклетата им вода за подмиване — изръмжа Макайвър. — Не мога да им свикна и това си е!

— Аз пък почти не им обръщам внимание. В нашия апартамент имаме само клекала. Шаразад ме попита дали искам европейска тоалетна като сватбен подарък, но аз отказах. — Локхарт пусна едва забележимата си усмивка. — На мен не ми прави впечатление, но съм сигурен, че точно това беше причината Дирдри да си замине!

— За всички наши жени е така, клекалото е истинско проклятие. Но какво съм виновен аз, по дяволите, че в тази част на света се облекчават по този начин? Слава Богу, че в моето жилище има нормална тоалетна, иначе Джени отдавна да се е разбунтувала! — Макайвър завъртя копчето за усилване на приемника и промърмори: — Хайде Фреди!

По стените на кабинета имаше само карти, но на мястото на снимката на шаха, която доскоро беше задължителна, все още личеше светло петно. Небето над затъмнения град се озаряваше от пожарища, в целия квартал не светеше нито една лампа, с изключение на тяхната. Пистолетната и автоматичната стрелба се смесваше с вечното „Аллах акбар“, което разтърсваше града.

Репродукторът оживя:

— Тук Ковис, капитан Еър. Чувам ви ясно и чисто, капитан Макайвър.

Двамата рязко се изправиха и размениха разтревожени погледи.