Джеймс Клавел - Вихрушка

— Много добре знаете, че съм англичанин, а бъркотията сами си я забъркахте!

— Англичанин, американец — все едно! Грешката е изцяло ваша! Вашите правителства предадоха шаха и Иран, сега ще трябва да си плащате!

— С какво? — горчиво се усмихна Макайвър. — Вие държите всичките ни пари!

— Ако не бяха иранските ви партньори, и най-вече аз, вие нямаше да разполагате дори с едно пени! Анди не протестира. Получих телекс от своя уважаван колега генерал Джавадах, който ми съобщава, че тази седмица Анди ще подпише новия договор с „Гърни“.

— Аз пък научих лично от него, че сте му изпратили специален телекс, в който обещавате да ни отпуснете пари!

— Обещах да се опитам! — Генералът с усилие овладя гнева си, тъй като не можеше да мине без сътрудничеството на Макайвър. Избърса челото си с кърпичка и отвори куфарчето си. Беше пълно догоре с пачки банкноти, но той държеше капака така, че Макайвър да не вижда съдържанието му. Извади една от тях и щракна капака, после внимателно я преброи. Бяха петстотин хиляди риала — около шест хиляди долара. — Ето — рече доволно той. — Следващата седмица ще донеса още, а сега искам разписка, ако обичате.

— Благодаря — рече Макайвър и разписа разписката. — Кога ще можем да…

— Следващата седмица. Ако банките бъдат отворени, ще оправим всичко. Винаги държим на думата си. Винаги! Нали на нас дължите договора с „Гърни“? — Валик се наведе напред и снижи глас: — Имам един специален чартър за изпълнение. Утре сутринта трябва да имам на разположение един 212, готов за полет.

— Закъде?

— Трябва да прегледам някои обекти в Абадан — обясни Валик, а Макайвър забеляза ситните капчици пот, които покриха челото му.

— А как ще получа разрешение, генерале? Въздушното пространство на Иран се намира изцяло под контрола на военните и…

— Не се занимавайте с разни разрешения, просто…

— Ако не получим план на полета, одобрен предварително от военните, действията ни ще бъдат незаконни.

— Винаги можете да кажете, че сте поискали разрешение и сте го получили устно. Какво толкова трудно има?

— Първо, това е нарушение на иранските закони, генерале, на вашите закони. Второ, дори да излетим от Техеран без проблеми, следващият военен диспечер ще ни поиска номера на разрешението, който е записан в щаба на ВВС. А те са страшно подозрителни към полетите на хеликоптери, далеч по-подозрителни от цивилните си колеги. И щом разбере, че нямаме разрешение, незабавно ще ни нареди да се приземим и да се явим в контролната кула. Там ще ни арестува, а машината ще бъде конфискувана.

— Трябва да намерите някакъв начин, този чартър е особено важен за нас. От него зависи… подписването на договора с „Гърни“. Просто наредете един 212 да ни чака готов за излитане, в Галег Морги.

— Защо не на международното летище?

— Там е по-удобно… а и по-спокойно в момента.

Макайвър се намръщи. Валик имаше пълното право да иска от него подобни неща.

— Добре, ще се опитам — въздъхна той и придърпа към себе си бележника с формуляри за полетни разрешения. Най-отгоре стоеше разрешението за полета на Петикин до Табриз. Отново го обзе безпокойство. Къде, по дяволите, се изгуби този човек? В графата „пътници“ вписа името на генерал Валик и му го поднесе за подпис.

Валик хвърли един поглед на формуляра и решително го отблъсна.

— Не е необходимо тук да стои моето име. Пишете четирима пътници и известно количество багаж. Ще взема със себе си жената и децата. В Абадан ще останем една седмица, после се връщаме обратно. Моля един 212 да бъде готов в Галег Морги утре в девет!

— Съжалявам, генерале, но ако не впишем имената на пътниците, военните изобщо няма да приемат заявката. Ще я подам веднага, но не съм оптимист. — Макайвър взе писалката и започна да нанася имената.

— Спрете! Не искам да фигурират нашите имена. Пишете, че ще превозвате някакви резервни части за Абадан. Сто на сто имате такава необходимост, нали? — Потта по челото му рукна на ручейчета.

— Добре, но трябва да се подпишете в графата „разрешил полета“, да нанесете имената на пътниците и крайната точка на полета.

— Не разбрахте ли, че трябва да го уредите без името ми? — почервеня от гняв генералът. — Направете го веднага!

— Не мога! — Макайвър също започна да губи търпение. — Повтарям ви, че военните ще искат всички данни за полетите! Напоследък са станали досадни като конски мухи! Вече седмици не сме летели в тази посока и положително ще ни подложат на щателно претърсване! Техеран не е като Юга, където летим по сто пъти на ден!