Джеймс Клавел - Вихрушка

— Специален полет за доставка на резервни части толкоз! Какво толкова сложно има?

— Има. Войниците в Галег Морги няма да ви пуснат до хеликоптера без съответното разрешение, да не говорим за контролната кула. Нали ще видят как се качвате, дявол да го вземе! — Макайвър го гледаше с открита досада. — Защо не уредите лично разрешението, генерале? Вие сте човекът с най-солидни връзки в Иран, за вас подобен проблем положително не представлява никаква трудност!

— Всички самолети са наши! Наши!

— Така е — кимна намръщено Макайвър. — Макар че ще станат ваши, като платите онези четири милиона долара, които все още ни дължите. Имате пълно право да летите за Абадан или където пожелаете. Но ако ви хванат в хеликоптер на С-Г с фалшиви документи, които са приподписани от мен, ще кацнете направо в затвора в комплект със семейството си, а там ще видите и мен, и пилота. Същевременно машината ще бъде конфискувана, а компанията ще изгуби завинаги разрешението си за работа на иранска земя. — При мисълта за затвора му се зави свят. Дори една десета от ужасите в подземията на САВАК да бяха верни, пак бяха прекалено много за един европеец.

Валик преглътна яростта си, седна пак на стола и върху лицето му се изписа пресилена усмивка.

— Не бива да се караме, Мак, прекалено дълго сме работили заедно — рече той. — Аз… аз ще направя предложението си особено привлекателно както за теб, така и за пилота. — Отвори куфарчето си и добави: — Дванадесет милиона риала. За теб и пилота.

Макайвър спря безизразен поглед върху пачките. Дванайсет милиона риала бяха около сто и петдесет хиляди долара или сто хиляди лири стерлинги. Той безмълвно поклати глава.

— Добре — въздъхна Валик. — По дванайсет на всеки, плюс разноските. Половината сега, останалото, след като се приземим на летището в Кувейт. Какво ще кажеш?

Макайвър изпадна в шок. Не само поради огромните суми, но и поради споменаването на Кувейт. Той вече подозираше какви са намеренията на генерала, но не очакваше те да бъдат извадени на показ толкова лесно. Всичко беше коренна противоположност на това, което Валик твърдеше в продължение на цели шест месеца — че шахът ще смаже опозицията и бързо ще се справи с Хомейни. Дори след невероятното отпътуване на шаха и триумфалното завръщане на Хомейни (Господи, нима това стана само преди десет дни?!) Валик продължаваше да твърди, че няма нищо обезпокоително, защото Бахтияр и генералите от Имперския генерален щаб поддържат равновесието, нещата са под контрол и „тази комунистическа революция под прикритието на Хомейни никога няма да успее. А и Съединените щати няма да позволят това, никога! В подходящо време специалните служби ще завземат властта и всичко ще бъде под техен контрол.“ До вчера Валик повтаряше убедено това, твърдеше, че след броени часове армията ще се намеси и първият знак бил потушаването на малкия бунт на военновъздушните сили от Безсмъртните в Дошан Тапе.

Макайвър откъсна поглед от парите и се втренчи във Валик.

— Знаеш нещо, което ние не знаем.

— Какво говориш? — разбесня се Валик. — Не знам нищо…

— Нещо се е случило, но какво?

— Трябва да се измъкна от страната заедно със семейството си — каза Валик. Вече беше на ръба на отчаянието. — Слуховете са ужасни — преврат или гражданска война, Хомейни или не, аз съм, всички ние сме белязани. Разбираш ли? Отнася се за семейството ми, Мак, трябва да се махна, докато нещата се успокоят. По дванадесет милиона на всеки, а?

— Какви слухове?

— Слухове! — Валик насмалко да го заплюе. — Вземи разрешителните на всяка цена. Плащам в аванс.

— Независимо колко пари предлагаш, няма да го направя. Трябва да бъде открито и честно.

— Ти, глупав лицемер! Честно? Как оперираше ти през всичките тези години в Иран? С подкупи! Колко си платил ти лично под тезгяха — или пък на митничарите? Подкупи! Как мислиш, че получихме договорите, а? Договорите на „Гърни“? С подкупи! Като плащахме в брой, тихо, на когото трябва. Толкова ли си глупав, че не си разбрал как го правят иранците?

Макайвър отвърна рязко:

— Зная какво е подкуп, не съм толкова глупав, зная също как го правят иранците. О, да, иранците го правят по свой собствен начин. Отговорът е „не“.

— Тогава кръвта на жена ми и децата ми ще тежи на твоята съвест. А също и моята кръв.

— Какво искаш да кажеш?

— Май се страхуваш от истината?

Макайвър го зяпна. Съпругата на Валик и техните две деца бяха любимци на Джени, а и негови.