Джеймс Клавел - Вихрушка

— Нещо не е наред, Мак — прошепна Том Локхарт. — Той не може да говори свободно, значи някой стои до него…

Макайвър превключи на предаване:

— Май си играеш на радист, Фреди — рече нарочно небрежно той, с цел да провери подозренията си. — Забрави ли часовете за връзка?

— Случайно съм в радиокабината, капитан Макайвър.

— Всичко е в позиция пет на пет, нали? — Това означаваше максимално усилване на радиосигнала, но на жаргона на пилотите означаваше съвсем друго: „Добре ли си, всичко ли е наред?“

След нарочна пауза, от която всичко им стана ясно, Еър отговори:

— Да, капитан Макайвър.

— Добре, капитан Еър — изрече отчетливо Макайвър, за да му покаже, че е разбрал всичко. — Моля, свържете ме със Старк.

— Съжалявам, сър, невъзможно е. Капитан Старк все още се намира в Бандар-е Делам.

— Какво прави там? — остро попита Макайвър.

— Капитан Луц му заповяда да остане там, а вместо него изпрати капитан Дюбоа да изпълни ВИП-превоза, поискан от „Иран Ойл“ и разрешен от вас.

Преди да отлети, Старк беше успял да отскочи до Техеран и беше обяснил проблема на моллата Хусаин. Макайвър беше дал съгласието си за полета, тъй като полковник Пешади нямаше нищо против, и нареди на Старк да го държи в течение.

— Ще дойде ли в Ковис машина 125, капитан Макайвър?

— Възможно е — отвърна Макайвър. — Но човек никога не може да бъде сигурен. — 125 трябваше да пристигне още вчера в Техеран, но поради сраженията около летището полетът беше отложен за следващия ден, понеделник. — Правим опити да получим разрешение за директен полет до Ковис. Малко е рисковано, защото военните контрольори на полетите са… са малко. Летището на Техеран е задръстено и не можем да измъкнем нито една машина. Кажи на Мануела да е готова, в случай че получим разрешение за излитане. — Макайвър направи гримаса, защото не беше сигурен доколко може да се разпростира по откритата линия. В същия миг погледът му беше привлечен от ръкомахането на Локхарт.

— Дай на мен, Мак — прошепна той. — Фреди говори френски.

Лицето на Макайвър се проясни и той с готовност прехвърли микрофона в ръцете му.

— Ecoute, Фреди — започна Локхарт на канадското си наречие, което дори Фреди трудно разбираше, макар че владееше френски отлично. — Международното летище все още се намира в ръцете на марксистите, подкрепяни от бунтовниците на Хомейни и партизани на ООП. Държат и контролната кула. Най-упоритият слух тази вечер е, че през нощта ще се извърши преврат със съгласието на министър-председателя, войските най-сетне ще завземат Техеран и ще получат заповед да потушат всички бунтове със силата на оръжието. Какъв е проблемът ви там? Добре ли сте?

— Да — не се притеснявайте — долетя приглушеният отговор на Фреди. — Имам заповед да не давам никаква информация и в момента ме подслушват, но на практика няма нищо сериозно. В Миризливата долина (така наричаха помежду си Бандар-е Делам, където постоянно вонеше на петрол) имат доста проблеми и шефът беше изпратен на небето още преди да каже гък…

Очите на Локхарт се разшириха.

— Разстреляли са Киаби — съобщи той на Макайвър.

— … но старият Руди държи всичко под контрол, а Дюк е окей. По-добре да престанем с този цирк, приятелчета… Онези ни слушат!

— Разбрано. Налягайте си парцалите и кажете на всички да правят същото. — После, без никаква пауза, добави на английски: — Повтарям, утре ще изпратим заплатите на всички служители!

— Без майтап? — проясни се гласът на Еър.

— Без майтап! — засмя се неволно Локхарт. — Остави някой да дежури на радиостанцията, за да ви съобщим развитието на нещата. Ето ти пак капитан Макайвър, иншаллах…

Микрофонът отново смени притежателя си.

— Капитане, чувал ли си се с Ленгех вчера или днес?

— Не, опитахме, но връзката не стана. Може би поради слънчевите изригвания. Ей сега ще опитам отново.

— Благодаря. Предай поздрави на капитан Скрагър и му напомни, че другата седмица пристига лекарят. — Макайвър тъжно се усмихна и добави: — Капитан Старк да се свърже с мен в момента, в който се върне!

Прекъсна връзката и се облегна назад. Локхарт му предаде онова, което беше научил от Еър, и си сипа нова чаша уиски.

— Ами на мен? — раздразнено го погледна Макайвър.

— Мак, нали…

— Не започвай отново, направи ми го по-разредено. — Локхарт се подчини, а Макайвър стана и се приближи до прозореца. Навън беше тъмно като в рог. — Горкият Киаби! Ако в тази страна имаше поне един наистина добър иранец, лоялен към всички, това беше той. За какво са го убили? Диваци! А Руди „заповядал“ на Дюк и Марк, какво ли означава това?