Джеймс Клавел - Вихрушка

Мануела изстена и двамата мъже я дръпнаха навътре.

— Добре съм — освободи се от ръцете им тя. — Марк, кога ще се върне Дюк?

— Довечера или утре сутринта ще получим радиограма от него или от Руди — отвърна французинът. — Не се тревожи. Господи, сега вече наистина се нуждая от едно питие!

Изчакаха известно време, докато стрелбата се разреди.

— Хайде — подкани ги Еър. — В бунгалата ще бъдем на сигурно място.

Притичаха през малкото площадче пред служебната сграда и влязоха в едно от красивите бунгала, оградено с бял стобор и спретната градинка. В Ковис нямаше семейни жилища, двустайните бунгала обикновено се обитаваха от по двама пилоти.

Мануела ги остави и отиде да приготви питиетата.

— Казвай сега какво е истинското положение — меко продума Еър.

Марк набързо му разказа за нападението на хората на Затаки и смелостта, проявена от Руди.

— Старият шваба наистина заслужава медал — възхитен рече той. — Снощи обаче бандитите застреляха един от нашите работници. В рамките на четири минути го осъдиха и разстреляха, защото бил федаин. А сутринта други мръсници застреляха Киаби.

— Но защо? — ужасено го погледна Еър. Дюбоа му разказа за саботажа на петролопровода, после добави:

— Когато Руди и моллата се върнаха, Затаки ни строи на плаца и ни обясни, че Киаби бил убит, защото бил „привърженик на шаха, на американските сатани и на англичаните, които от години разлагат Иран и са най-големите врагове на Аллаха.“

— Бедният шеф! Бог ми е свидетел, че го обичах, беше наистина добър човек!

— Така е, но за жалост и твърд противник на Хомейни. А тези мръсници имат оръжие, много оръжие. В ръцете на фанатици като тях то става страшно! — Лицето на Дюбоа се втвърди. — Старият Дюк започна да ги ругае на фарси, а още снощи се беше спречкал със Затаки и моллата. Не знам какво им каза, но сигурно е било неприятно, защото те скочиха отгоре му и започнаха да го ритат и бият. Ние, разбира се, не останахме със скръстени ръце и стана страхотна тупаница. После над главите ни затрещя автомат и замръзнахме. Те също, защото се оказа, че това е Руди. Не знам как беше успял да измъкне оръжието от ръцете на един бандит, но го държеше насочено към Затаки и главорезите му. „Веднага го оставете или ще ви пръсна черепите“, заповяда им той. Те се подчиниха. После — какъв мъжага, Господи! — после сключи сделка с тях — оставят ни на мира, а ние не пречим на тъпата им революция! Аз докарвам моллата тук, Дюк остава там, а Руди си запазва автомата! Накара Затаки и моллата да се закълнат в името на Аллаха, че няма да нарушават споразумението, но аз не им вярвам. Защото са лайна, mon ami, всички са лайна! Но Руди, Руди беше направо страшен! Такъв като него би трябвало да е французин!

— Цял ден се опитвам да вляза във връзка с тях, но никой не ми отговаря…

В другия край на базата се появи един танк „Центурион“. Измъкнал се от тесните улички на казармата, той изпълзя на открито и със скърцане на веригите пое по главната алея към щаба и офицерската трапезария. Спря на място с ревящ на високи обороти двигател — внушителен, неуязвим и смъртоносен. Дългата цев на оръдието му бавно се въртеше и търсеше целта си. После куполът отскочи назад, от дулото излетя огън и снарядът разруши втория етаж на щаба — точно където бяха канцелариите на полковник Пешади. Защитниците на щаба се разбягаха. Втори изстрел и от сградата се разлетяха едри късове зидария, покривът й пропадна. Избухна пожар.

От първия етаж засипаха танка с дъжд от куршуми. На входа се появиха двама правителствени войници със снопчета гранати в ръце. Прибягаха под куршумите на нападателите, хвърлиха гранатите в люковете на желязното чудовище и пъргаво побягнаха към прикритието на полуразрушената сграда. Вътрешността на танка се разкъса от страхотна експлозия, от люковете му изригнаха пламъци и гъст черен дим. Най-горният люк отскочи, в отвора се появи горящата фигура на човек, който се опитваше да излезе. Тялото му почти се разкъса на части от плътния автоматен огън, с който го посрещнаха защитниците на щаба. Вятърът донесе миризмата на барут, пожар и изгоряло човешко месо.

Битката продължи малко повече от час, после затихна. Лъчите на залязващото слънце огряваха телата на убитите и умиращите от раните си войници. Опитът за завземане на базата беше провален, тъй като бунтовниците не успяха да ликвидират полковник Пешади и офицерите му при първата си изненадваща атака, и много малко от лоялистите преминаха на тяхна страна, пък и бяха подкрепени само от един танк, а в базата имаше три…