Джеймс Клавел - Вихрушка

— Разбрано, НХВ — отвърна дежурният в кулата радист. Той беше палестинец, казваше се Масил Тугул и от дълги години работеше в компанията. Превключи на основната честота и добави: — База, нямаме други машини в полет. Потвърждавам, че преди залез ще се завърнат и машините с инициали HVU и HCF.

— Прието, С-Г — долетя отговорът, после за миг настъпи тишина. В репродукторите се разнесе нервен мъжки глас, който говореше на фарси и очевидно идваше от току-що приземилия се хеликоптер.

— Иншаллах… — промърмори Масил.

— Кой беше този, по дяволите? — попита Еър.

— Моллата Хусаин, ага.

— И какво, по дяволите, каза? — раздразнено попита Еър, забравил, че Мануела говори фарси.

Масил се поколеба, вместо него преведе Мануела с побеляло като стената лице:

— „Нападайте в името на Аллаха, нападайте!“… Каза го няколко…

Думите й бяха заглушени от пушечна стрелба, която идваше от другия край на летището. Еър сграбчи микрофона:

— Марк! Излитай, моментално излитай! — изрева на френски той с безупречно произношение, после сви очи и се вгледа в далечината. На около километър от тях се виждаше как от бараките изскачат въоръжени мъже. Няколко от тях паднаха, покосени от огъня на неизвестните нападатели. Еър отвори прозореца, за да чува по-добре. Безсърдечният лай на автоматично оръжие се смесваше с дрезгави викове: „Аллах акбар“.

— Къде е това, край главния портал ли? — попита Мануела.

Масил беше шокиран, но съвсем не изглеждаше уплашен.

Еър протегна ръка за бинокъла и го нагласи на фокус.

— Боже Господи! В базата стрелят войници, а камиони щурмуват портала! Най-малко пет-шест… От тях скачат Зелени ленти, молли и войници…

В репродукторите изтрещя развълнуван глас, викаше нещо на фарси, после секна. Мануела отново преведе:

— В името на Аллаха убивайте всички офицери, които се противопоставят на имам Хомейни. Революцията започна!

Моллата Хусаин и хората му се измъкваха от хеликоптера под кулата. Хусаин махна на пилота да слиза, но той поклати глава и посочи все още въртящото се витло. Процедурата по изключване на двигателите не беше приключила. Хусаин видимо се колебаеше.

Работата в базата спря. Служители на С-Г надничаха от прозорците, други излязоха навън и мълчаливо се скупчиха край сградата с очи, насочени към противоположния край на пистата. Стрелбата там ставаше все по-ожесточена. Джипът и цистерната, тръгнали към току-що приземилия се хеликоптер, рязко спряха насред бетонната писта. Хусаин остави един от хората си край хеликоптера и вдигна ръка към джипа. Шофьорът го видя, изскочи навън и си плю на петите. Моллата изруга, настани се зад кормилото, изчака придружителя си да седне до него и с пълна газ потегли към бараките в другия край.

Дюбоа изкачи стъпалата към кулата, прескачаше ги по три наведнъж. Беше висок и кльощав тридесет и шест годишен мъж с тъмна коса и насмешливо присвити устни. Протегна ръка и се здрависа с Еър.

— Господи, какъв ден, Фреди! Аз… А, Мануела! — Той топло я целуна по двете бузи и забързано рече: — Дюк е добре, шери. Просто се скара с моллата и той отказа да лети с него. Бандар-е Делам не е… — Млъкна, защото усети присъствието на Масил, в когото нямаше доверие. — Бих пийнал една глътка, мисля, че съм я заслужил… Хайде в лавката!

Не отидоха в лавката. Марк ги изведе на пистата, после ги насочи към една отдалечена барака, от която можеха да наблюдават положението и да разговарят на спокойствие.

— Няма начин да разберем на чия страна е Масил, пък и повечето от останалите ни служители — обясни той. — Сигурно и те не знаят, бедните!

Откъм портала долетя детонацията на силна експлозия. Над един от навесите избухна буен пламък, придружен от черен дим.

— Господи, това не беше ли депото с гориво?

— Не, бараката до него — отвърна Еър, обзет от все по-силно безпокойство. Втора експлозия прекъсна думите му, сред автоматичната стрелба се разнесе тежкият тътен на танково оръдие. Джипът с моллата беше изчезнал зад бараките, военните камиони край портала бяха празни, войниците и Зелените ленти, които бяха пристигнали с тях, атакуваха хангарите. На асфалта лежаха няколко сгърчени тела. Екипажът на танка, който охраняваше щаба на лагерния комендант Пешади, беше залегнал до входа с готово за стрелба оръжие. От прозорците на втория етаж надничаха още войници. Един от тях пусна дълъг откос с автомата си срещу тичащите през пистата нападатели, които крещяха с пълно гърло. Те залегнаха и запълзяха встрани, търсейки прикритие, но куршумите безпощадно ги застигаха. Всички бяха убити или тежко ранени. Един от тях почти успя да се измъкне, но танкистите го изчакаха да стигне на метър от хангара и едва тогава го надупчиха с автоматите си.