Джеймс Клавел - Вихрушка

— Отлично. Дори по-добре от рекламата им. Тази машина е най-добрата в света!

— С удоволствие бих покарал една, ако го уредиш. Какво мога да направя за теб?

— Чух, че на високо равнище се планира пълна реорганизация на „Импириъл Еър“. Знаеш ли нещо?

— Господи, старче, притежаваш страхотно разузнаване! Едва днес следобед чух този слух, и то при пълна секретност от страна на абсолютно сигурен източник от опозицията. Страшно любопитно! Макар че на мен не ми направи кой знае какво впечатление. Имаш ли нещо конкретно предвид?

— Не, просто чух.

— Ще проверя. Питам се… Питам се дали това не е ход, който води към национализация на „Импириъл Еър“, „Импириъл Хеликоптърс“, а оттам към теб и целия бизнес в Северно море?

— Всемогъщи Боже! — разтревожи се не на шега Гавалан. Тази мисъл изобщо не му беше хрумвала. — Могат ли да го направят?

— Като нищо.

Околностите на Бандар-е Делам: 6,55 сутринта.

Слънцето изгря, денят обещаваше да бъде хубав. Руди беше приземил машината на безопасно разстояние от изкопа и четиримата се приближиха пеш до ръба му. От разкъсаната тръба продължаваше да тече петрол, но налягане вече нямаше.

— Това е остатък от напомпаното в петролопровода количество — обясни Киаби. — След около час ще престане напълно.

Беше около петдесетгодишен мъж с открито, гладко избръснато лице и очила, облечен в поизносен комбинезон и шапка с широка периферия. Очите му ядосано пробягаха по околността. Земята беше подгизнала от петрол, изпаренията бяха почти нетърпими.

— Целият район е крайно опасен — предупреди спътниците си той и ги поведе към преобърнатата кола. Край нея лежаха трите сгърчени трупа, от които вече се разнасяше неприятна миризма.

— Аматьори? — попита Руди и размаха ръце, за да отпъди мухите от лицето си. — Бомбата им е избухнала предварително.

Киаби не отговори и се мушна в бетонния улей. Дишаше с мъка, но въпреки това изследва района много внимателно и едва след като привърши, се върна отново на пътя.

— Бих казал, че си прав, Руди — рече той и спря поглед върху смръщеното лице на Хусаин: — От вашите ли са?

Моллата отмести поглед от останките на колата.

— Имамът не е издавал заповед за саботажи по петролопроводите. Това е работа на враговете на исляма.

— Има много врагове на исляма, които твърдят, че са последователи на Пророка и изопачават думите му — горчиво отвърна Киаби. — Те са предатели както на Пророка, така и на целия ислям.

— Това е вярно, Аллах ще ги намери и накаже. Когато Иран бъде управляван според законите на исляма, ние ще ги открием и ще ги накажем вместо него. — Тъмните очи на Хусаин лъщяха с метален блясък. — Какво можете да направите с това разливане?

Два часа бяха летели над петролопровода, докато открият мястото на експлозията. Кръжаха на височина стотина метра над разлива, ужасени от огромните му размери, разпрострели се вече на няколко километра надолу по течението на реката. Дебел пласт мазна пяна покриваше леглото й от бряг до бряг, близкото селце беше точно на пътя й. В околността имаше още няколко селища и всички използуваха за пиене водата от реката.

— Ще го запалим! — твърдо каза Киаби. — Колкото по-скоро, толкова по-добре. — Очите му се спряха на инженера: — Какво ще кажеш?

— Трябва да го направим, ваше превъзходителство — кимна онзи. — Но какво ще стане със селото?

Инженерът, нервен иранец на средна възраст, с безпокойство следеше действията на моллата.

— Ще евакуираме жителите — отвърна Киаби. — Ще им кажем да се върнат, когато опасността отмине.

— А ако и къщите пламнат? — попита Руди.

— Значи ще изгорят и толкоз. Такава ще бъде Божията воля.

— Правилно — кимна Хусаин. — А как ще го подпалите?

— Стига му и една клечка кибрит. За съжаление и ние ще изгорим. — Киаби се замисли за миг, после се извърна към пилота: — Руди, на борда имаш сигнален пистолет, нали?

— Да. — Руди беше настоял да го вземат, обяснявайки, че може да им потрябва в случай на извънредна ситуация. Всички пилоти го подкрепиха, макар да бяха сигурни, че едва ли ще им е нужен. — С четири ракети. Мислиш ли, че…

Небето се раздра от пронизителния писък на реактивни самолети и всички вдигнаха глави. Два изтребителя профучаха с пълна скорост над главите им и се насочиха към Персийския залив. Според Руди курсът им беше точно към остров Харг. Бяха тежковъоръжени, ракетите въздух-земя стърчаха под крилете им. Дали са предопределени за Харг, запита се Руди и гърлото му се сви. Нима и там е стигнала проклетата им революция?