Джеймс Клавел - Вихрушка

Гавалан се поколеба. „Импириъл Еър“ притежаваше компанията „Импириъл Хеликоптърс“, негов основен конкурент в района на Северно море.

— Не зная, Иън — каза той. — Най-вероятно става въпрос за усвояване парите на данъкоплатците, но положително имат нужда и от реорганизация в ръководството — ние ги бием през ръцете навсякъде, където ги срещнем. Далеч напред сме в сигурността на полетите, оборудването и тръжните условия. Между другото, поръчах шест нови Х–63.

— Тайпанът знае ли?

— Едва не му се скъса дебелото черво, като разбра! — Отсреща долетя познатият смях и Гавалан за момент си представи, че отново е в Хонконг, тайпанът е Дънрос, а животът е бурен, но пълен с вълнения. Кати още си беше Кати, а от болестта й нямаше следа. Господи, колко хубаво беше в онези дни! — Гавалан въздъхна и отново се върна в настоящето.

— Всичко свързано с „Импириъл“ е важно — добави в слушалката той. — Незабавно ще извърша необходимите проверки. Другите новини за бизнеса тук са добри, на следващото заседание на съвета имам намерението да обявя новите ни договори с „Екс Текс“. „Струан“ не е в опасност, нали?

Отсреща отново се разнесе познатият смях.

— „Ноубъл Хаус“ винаги е в опасност, момче. Сега трябва да бягам, обадих ти се просто да те уведомя за това, което зная. Целувки на Морийн.

— Предай моите на Пенелоуп. Кога ще те видя?

— Скоро. Ще се обадя, когато мога, поздрави Мак, като го видиш. Довиждане.

Потънал в размисъл, Гавалан седна на ръба на красивото си писалище. Приятелят му винаги казваше „скоро“, но това можеше да означава месец, година, дори две… „Вече повече от две години не съм го виждал — помисли си той. — Жалко, че вече не е тайпан, оставката му беше чиста глупост. Но всички трябва да правим промени от време на време.“ „Стига ми толкова, Анди, беше казал Дънрос, «Струан» е в страхотна форма, а седемдесетте години обещават да бъдат фантастични за експанзия… А и вече не чувствувам онова вълнение…“ Каза го през 1970 година, малко след като омразният му съперник Куилън Горнт, тайпан на „Ротуел-Горнт“, се удави при катастрофа с яхта близо до Хонконг.

„Импириъл Еър“? Гавалан хвърли поглед към часовника си, посегна за телефона, но на вратата се почука и той отдръпна ръката си. Морийн промуши глава през пролуката и на лицето й се изписа доволна усмивка — бе видяла, че той не говори по телефона.

— Спечелих! — обяви доволно тя. — Двайсет и едно на седемнайсет. Зает ли си?

— Не, мила, влез.

— Не мога, трябва да проверя какво става с вечерята. Ще дойда след десетина минути. А ако искаш, можеш да си платиш облога и сега…

Той се засмя, протегна ръце и я привлече в прегръдката си.

— След вечеря! Страхотен грабител си ти, госпожо Гавалан!

— Да не забравиш! — Тя се намести по-удобно в прегръдката му и попита: — Всичко ли е наред при Мак?

— Беше Иън, обади се от Шанхай да каже здрасти.

— Прекрасен човек! Кога ще го видим отново?

— Скоро.

Тя се засмя заедно с него, очите й дяволито проблясваха върху свежата кожа на лицето й. Срещнаха се за пръв път преди седем години в Ейвисярд, където тогавашния тайпан Дейвид Макструан даваше голям прием. Тя беше на двадесет и осем години, току-що разведена, без деца. Усмивката й проби бронята на душата му, а Скот, изправен до него, тихо прошепна: „Татко, ако тази не я завлечеш пред олтара, направо си луд!“ Дъщеря му Мелинда каза същото. И това се случи наистина, преди малко повече от три години. Всеки ден от тези три години беше наистина щастлив.

— След десет минути, Анди. Сигурен ли си?

— Да, трябва да звънна на едно място. — Гавалан видя как лицето й помръкна и забързано добави: — Обещавам, само един разговор, после връщам Уилямс да дежури!

Тя леко го целуна и излезе от кабинета. Той вдигна слушалката и набра номера.

— Добър вечер, обажда се Андрю Гавалан. Бих искал да разговарям със сър Пърси.

Сър Пърси Смедли-Тейлър беше директор на „Струан Холдингс“, член на парламента и вероятен министър на отбраната, в случай че консерваторите победят на следващите избори.

— Здравей, Анди, радвам се да те чуя! Ако звъниш за лова другата събота, аз съм там. Съжалявам, че не ти се обадих досега, но бях затънал до гуша с тези правителствени заседания, които планират да обърнат наопаки бедната ни страна, пък и дваж по-бедните ни профсъюзи.

— Няма нищо. Преча ли?

— Не. Успя да ме хванеш на вратата, тъкмо тръгвам за поредното нощно гласуване. Проклетите глупаци искат да напуснем НАТО и още куп подобни глупости. Как минаха изпитанията на Х–63?