Джеймс Клавел - Вихрушка

Златото достигна рекордно високо ниво от 254 долара за унция, а доларът рязко спадна по отношение на основните валути в света. Това бяха новините от Лондон.“

Руди изключи приемника. Седяха в малкото холче на караваната, а в една от стаичките имаше скрита късовълнова радиостанция, която, също като радиоприемника, той беше сглобил сам, със собствените си ръце. На стената имаше телефон, свързан с централата на базата. Беше изключен.

— Ако Хомейни победи в Дошан Тапе, армията ще бъде изправена пред сериозен избор — твърдо рече Старк. — Да направи преврат, тоест гражданска война, или да вдигне бялото знаме.

— Не могат да се предадат, това ще е равносилно на самоубийство — възрази Тайрър, върлинест американец от Ню Джърси. — Не забравяйте, че авиацията им е съставена от елитни пилоти, вече сме ги срещали. Бунтът се дължи на местни, вътрешни проблеми. Лошото е, че са се набутали и марксистите. Пет хиляди, представяте ли си? И сега ще излязат по улиците, въоръжени до зъби. Ние сме глупаци, че още не сме се пръждосали по дяволите!

— Забравяш, че сме дошли тук доброволно — напомни му Старк. — Компанията писмено ни уведоми, че никой няма да изгуби заплата или стаж в случай, че иранците поискат да си отидем. Ти искаш ли да си тръгваш?

— Не още — отвърна раздразнено Тайрър. — Но какво трябва да правим?

— Преди всичко стой по-далеч от Затаки — каза Руди. — Това копеле е откачено!

— Знам — кимна Тайрър. — Но все пак трябва да имаме някакъв план.

На вратата се почука и след миг на прага застана Мохамед Йемени, представителят на „Иран Ойл“ — добре изглеждащ четиридесетгодишен мъж, гладко избръснат, придружен от двама бунтовници със зелени ленти на ръкавите.

— На радиостанцията е ага Киаби, иска веднага да разговаря с вас. — Гласът му беше равен и невъзмутим. Киаби беше главен директор на „Иран Ойл“ за Южен Иран, най-важната клечка в района.

Руди се пресегна и включи радиостанцията си, свързана директно с представителството на Киаби близо до Ахваз, северно от Бандар-е Далам. За негова изненада апаратът остана безмълвен. Прещрака на няколко пъти, но нищо не се получи. Йемени презрително процеди:

— Полковник Затаки нареди да прекъснем захранването на станцията ви. Трябва да използувате онази в канцеларията, и то веднага!

Никой от тримата не хареса тона му.

— Ще бъда там след минутка — каза Руди.

Йемени се намръщи и се обърна на фарси към охраната:

— Накарайте това куче да побърза!

— Това е домът на нашия водач! — намеси се с рязък глас Старк, също на фарси. — В Светия коран ясно е казано, че домът на вожда трябва да се защитава от въоръжени натрапници!

Двамата войници объркано спряха на място, а Йемени отстъпи крачка назад и изненадано погледна Старк — не очакваше, че той знае фарси. Старк се изправи в цял ръст и заплашително продължи:

— Пророкът, да е свято името му, е очертал точните линии на поведение между приятели и врагове. Кучетата не са нито приятели, нито врагове. Ние сме хора.

Йемени се изчерви, завъртя се на токове и излезе. Старк избърса потта от лицето си, поотри длани в панталоните си.

— Хайде да идем да видим какво иска Киаби, Руди.

Последваха Йемени през пистата, на крачка зад тях вървеше охраната. Нощта беше ясна и тиха, въздухът — кристалночист, особено след спарената кабинка на фургона.

— Какво се разправяхте? — попита Руди.

Старк му обясни накратко, но умът му беше другаде.

Много му се искаше да е в Ковис, заедно с Мануела. Остави я там просто защото му се струваше, че в Ковис е по-спокойно от Техеран. „Скоро ще те измъкна оттук“ — обеща й преди полета той. „Тук съм на сигурно място, скъпи — отвърна му тя. — Имам много свободно време, а и децата са добре в Лъбок. Тръгнах от Англия чак като получих съобщение, че са пристигнали благополучно у дома. А ти знаеш, че дядо Старк няма да позволи и косъм да падне от главите им.“ „За децата съм спокоен, но искам и ти да напуснеш Иран при първа възможност.“

Руди го попита нещо и той извърна глава.

— За какви хора спомена на онзи? — повтори въпроса си Руди.

— Имах предвид народите от Библията — християни и евреи — отвърна Старк. Питаше се как да вдигне хеликоптера си да го закара обратно в Ковис. — Мохамед е признавал за свещени както Библията, така и предшественика на Корана — еврейската Тора. Много от техните положения са залегнали и в самия Коран. Повечето учени, имам предвид нашите учени, мислят, че той просто е преписал Библията, макар че според мюсюлманската легенда Мохамед е бил абсолютно неграмотен. Знаел е наизуст целия коран, представяш ли си? Други са го записали на хартия, много години след смъртта му. Казват, че на арабски звучал като истинска поезия.