Джеймс Клавел - Вихрушка

— Да.

Свещите създаваха топла и задушевна атмосфера в жилището, отнемаха малко от студа на огромния апартамент. Дебелите завеси ги отделяха от мрачния град и всичко изглеждаше както преди. Хасан донесе димящите купи хорищ. Буквално преведено, това блюдо би трябвало да бъде супа, но на практика беше богато гарнирано задушено агнешко с късчета бяло месо от пиле, ароматизирано от безброй подправки. Другото ястие се наричаше поло — великолепен ирански ориз, сварен на пара, а после запържен в масло до леко зачервяване — любимата храна и на двамата.

— Бог да благослови Шаразад, тя е истински балсам за душата — въздъхна Макайвър.

— Паула също — усмихна му се Джени.

— И ти не си толкова лоша, Джен.

— Хайде, хайде, нека приключваме с комплиментите. „Bon appetit“, както би казал Жан-Люк.

Започнаха да се хранят, поглъщаха с апетит чудесно приготвените блюда и си спомняха за вечерите, на които се бяха събирали с близките си приятели.

— Днес по обед се срещнах с Кристиан Толонен — каза Макайвър и отблъсна чинията си с доволна въздишка. — Онзи от финландското посолство, приятелят на Ерики, помниш ли го? Каза ми, че паспортът на Азадех е готов, а после спомена нещо, което ме потресе — осем от всеки десет негови познати иранци вече били напуснали страната и ако това преселение продължава, тук скоро ще останат само моллите и техните стада. Направих сметка на нашите познати и стигнах до горе-долу същото съотношение. Напуснаха страната всички, които биха могли да се нарекат представители на средната и висшата класа.

— Не ги обвинявам, на тяхно място бих сторила същото — рече Джени. После, сякаш против волята си, добави: — Но Шаразад едва ли ще ги последва.

Гласът й прозвуча странно и Макайвър я погледна. Джени понечи да премълчи, но после промени намерението си и прошепна:

— Заклевам те да не казваш нищо на Том! Той сигурно ще умре, ако научи! Всъщност не зная колко от тази история е истина и колко идеалистически миражи на едно младо момиче, което счита себе си за патриот. Преди да си дойдеш, тя сподели с мен, че цял ден била в Дошан Тапе, където според нея се намирал истинският център на революцията — пушки, гранати, безброй…

— Боже Господи!

— … безброй въстаници, които тя нарича „славни борци за свобода“…

Летището Бандар-е Делам: 7,50 вечерта.

След залез-слънце в базата пристигнаха още въоръжени въстаници. Сега всички хангари и подстъпи бяха под охрана. Руди Луц научи от Затаки, че никой от служителите на С-Г няма право да напуска летището без разрешение, че работата им ще продължи нормално, но всеки полет ще се осъществява под контрола на неговите хора.

— Ако се подчинявате на заповедите, нищо няма да ви се случи — каза Затаки. — Това е временна ситуация, наложена от смяната на незаконното правителство на шаха с новото народно правителство.

Но нервността му личеше отдалеч и изявлението му съвсем не прозвуча убедително, особено на фона на разпасаната му гвардия.

Старк беше подслушал разговорите на въстаниците и каза на Руди, че всеки момент се очаква пристигането на части от редовната шахска армия и предстои тежко сражение. Когато той, Руди и другият американски пилот — Джон Тайрър, най-сетне успяха да се доберат до фургона на Руди и да пуснат радиото, новините почти бяха свършили. А това, което успяха да чуят, съвсем не беше успокоително:

— „… правителствата на Саудитска Арабия, Кувейт и Ирак се опасяват, че политическите вълнения в Иран ще дестабилизират района на Персийския залив, а султанът на Оман е заявил, че проблемът не е само вътрешен, а е по-скоро нов опит на Съветска Русия да изгради система от свои сателитни режими в района на Залива с крайна цел завладяването на Ормузкия проток…

От самия Иран идват съобщения за тежки боеве през нощта между разбунтувалите се курсанти във военновъздушната школа Дошан Тапе край Техеран и части на армията и полицията, верни на шаха, към които са се присъединили и подразделения на «Безсмъртните» — елитната императорска гвардия. На страната на курсантите са се обявили хиляди въоръжени цивилни, които с помощта на повече от пет хиляди привърженици на марксистката групировка «Сайкал» са проникнали на територията на базата и са завзели много оръжие и бойна техника…“

— Господи! — простена Старк.

— „… Междувременно аятолах Хомейни отново призова за безусловна оставка на правителството и поиска от народа да подкрепи неговия кандидат за министър-председател Мехди Базарган, който вече имал подкрепата на армията. Министър-председателят Бахтияр отрече слуховете за неизбежен военен преврат в близките дни, но призна, че край границата на страната със СССР се наблюдава значително струпване на съветски войски…