Джеймс Клавел - Вихрушка

За миг му се стори, че Затаки ще натисне спусъка, но внезапно се намеси моллата Хусаин.

— Аз ще летя с хеликоптера! — твърдо каза той, после се обърна към Руди и попита: — Обещавате ли да не правите номера и да се върнем обратно тук?

— Да — кимна Руди след известна пауза.

— Вие християнин ли сте?

— Да.

— Закълнете се в Бога, че няма да ни измамите!

— Добре — въздъхна след нова пауза Руди. — Заклевам се в Бога, че няма да ви измамя.

— Как можеш да му се довериш? — попита Затаки.

— Не му се доверявам — простичко отвърна моллата. — Но ако измами Бога, Бог ще го накаже. Ще накаже и приятелите му. Ако не се върнем или пък ако ни създаде неприятности… — той млъкна и сви рамене.

Абърдийн, жилището на Гавалан: 7,23 вечерта.

Седяха в голямата стая с телевизора и гледаха повторението на днешния ръгби мач между Шотландия и Франция. Бяха се събрали Гавалан, съпругата му Морийн, Джон Хог, който обикновено летеше на реактивния лайнер 125 на компанията, и още няколко пилоти. В средата на второто полувреме резултатът беше 17:11 за Франция. Всички едновременно въздъхнаха разочаровано, когато един от шотландските играчи се спъна и падна, а пазачът му французин се добра до топката и напредна почти с 40 метра към шотландската врата.

— Залагам десет лири, че Шотландия все пак ще победи! — рече Гавалан.

— Приемам — отвърна жена му и се разсмя на изражението му. Беше висока червенокоса жена, облечена в елегантна зелена рокля, която отиваше на очите й. — В крайна сметка аз съм наполовина французойка.

— Само една четвърт — поправи я мъжът й. — И слава Бо…

Думите му бяха удавени в бурния вик на колегите му, които наскачаха на крака, за да проследят атаката на един от шотландските играчи, откраднал топката от противника и насочил се с финтови движения към голлинията на французите. Преодоля двама от тях, спънаха го, но той успя да се задържи на крака, мина край други двама с лъжливо движение на тялото и се стовари оттатък линията, затрупан от телата на свои и чужди. Публиката ревеше оглушително.

— Гол! 17:15! При сполучлив удар от вратата резултатът може да бъде изравнен! Да живее Шотландия!…

Вратата се отвори и на прага застана един от прислужниците. Гавалан се изправи и с израз на съжаление проследи великолепния удар на шотландците.

— Удвоявам залога, Морийн! — викна той, усмихна се широко и се отправи към вратата.

— Приемам! — извика в отговор тя.

„Ще се набута с двайсетачка“ — помисли той и доволен от себе си, се насочи към кабинета си в противоположния край на просторната стара къща, обзаведена с великолепни стари мебели от обработена кожа, хубави картини и многобройни антични предмети, повечето донесени от Азия. В кабинета го очакваше шофьорът му, който изпълняваше и функциите на бодигард и доверено лице. От три часа насам се опитваше да набере номера на Макайвър в Техеран, освен това имаше задачата да приема всички постъпващи разговори.

— Съжалявам, че ви прекъснах, сър — каза той и му подаде една от слушалките.

— Хвана ли го, Уилямс? Чудесно! Резултатът е седемнайсет равни!

— За съжаление не успях, сър. Линията още е заета… Помислих обаче, че ще пожелаете да говорите… Може би е важно, обажда се сър Иън Дънрос.

Разочарованието изчезна от лицето на Гавалан и той пое слушалката. Уилямс излезе и затвори вратата.

— Иън, каква изненада! Радвам се да те чуя.

— Здрасти, Анди. Говори малко по-високо, ако обичаш, обаждам ти се от Шанхай.

— Така ли? Аз те чувам отлично. Мислех, че си в Япония. Как са работите?

— Отлично, по-добре от очакванията ми. Слушай, трябва да бъда кратък. Имам сигнали, че тайпанът иска да спечели нещичко във финансово отношение, а „Струан“ тази година е добре. Как вървят нещата в Иран?

— Всички са на мнение, че ще настъпи спокойствие, Иън. Мак контролира положението, доколкото това е възможно. Обещаха ни всички контракти на „Гърни“, така че не само ще вържем двата края, но и ще спечелим добри пари, ако е рекъл Господ.

— Трябва да слушаш внимателно какво ще рече Господ, Анди.

Доброто настроение на Гавалан се изпари. Вече няколко пъти старият му приятел го беше снабдявал с информация и предупреждения, които впоследствие се оказваха смайващо точни. Така и не разбра откъде и от кого получава своята информация Дънрос, но почти никога не грешеше.

— Непременно ще го направя.

— И още нещо. Току-що научих, че се планира тайно разместване на високо ниво, най-вероятно в правителството. То ще засегне ръководството и финансирането на „Импириъл Еър“ и може би ще се отрази на твоята дейност.