Джеймс Клавел - Вихрушка

— Харг, нали, Руди? — погледна го въпросително Киаби.

— Харг е точно в тази посока, шефе — отвърна капитанът, опитвайки се да не се ангажира с мнение. — Сигурно е тренировъчен полет. Докато бяхме там, такива полети се извършваха с дузини на ден. Искаш да запалим петрола с помощта на ракетите, така ли?

Киаби с нищо не показа, че го е чул. По дрехите му бяха избили петна пот, ботушите му бяха покрити с мазен пласт петрол. Мислеше си за бунта във военновъздушната база Дошан Тапе. Ако тези двама пилоти бяха от бунтовниците и нападнеха Харг, съоръженията там щяха да бъдат унищожени и Иран щеше да се върне двадесет години назад в развитието си. Усети как се задушава от ярост.

Когато Руди дойде да го вземе с този молла на борда, Киаби онемя от изненада, после сухо поиска обяснения. Отново онемя, когато моллата му заповяда да закрие незабавно базата и да се обяви в подкрепа на Хомейни.

— Но това означава гражданска война! — успя да продума той.

— Такава е волята на Аллаха — отвърна му Хусаин. — Вие сте иранец, а не лакей на чужденците. Имамът заповяда да встъпим в бой с редовната армия и да я унищожим. С помощта на Аллаха само след няколко дни ще бъде създадена първата истинска ислямска република на земята от Пророка насам, да бъде благословено името му!

Киаби понечи да каже това, което много пъти беше казвал в близък кръг приятели: „Това са налудничави мечти, а вашият Хомейни е зъл и изкуфял старец, който търси лична разправа с фамилията Пахлави. Той е убеден, че полицията на Реза шах е убила баща му, а тайната полиция САВАК на сегашния шах Мохамад Реза е убила сина му преди няколко години в Ирак… Той е обикновен тесногръд, фанатик, който иска да върне в Средновековието целия ирански народ и особено жените…“

Но не каза нито дума. Вместо това се зае да размишлява за съдбата на селцето.

— Ако къщите изгорят, те лесно ще ги построят отново. На ръка ще отнесат всичко, което представлява ценност — проговори моллата опитвайки се да прикрие омразата си. — Ако искате, можете да поговорите с тях, ваше превъзходителство.

Селяните отказаха да напуснат, въпреки че Киаби сто пъти им обясни какво ги очаква. Хусаин също се опита да им каже, че огънят е единственото средство да спасят водата си и останалите селца. Безуспешно. По време на дневната молитва моллата повтори настояванията си. Старейшините проведоха кратък съвет, после един от тях пристъпи крачка напред и рече:

— Такава е волята на Аллах. Ние оставаме тук.

— Да бъде волята Му — предаде се Хусаин, завъртя се на токове и тръгна към хеликоптера.

Кацнаха още веднъж до пробойната. Петролът вече не течеше, от тръбата се оцеждаха последните капки.

— Руди, карай нагоре по продължение на тръбите — нареди Киаби. — Когато видиш къде започва разливът, пусни му една ракета. Ще се справиш ли?

— Ще опитам — отвърна Руди — Никога досега не съм използувал сигналния пистолет.

Пое нагоре, а останалите се върнаха при хеликоптера, спрян на безопасно разстояние. Когато стигна на подходящо място, Руди вкара ракетата в цевта, дръпна ударника и натисна спусъка. Откатът беше по-силен от очакваното, пламналият фосфор на ракетата описа ниска окръжност над земята, удари се в скалистия терен, подскочи и цопна сред петролната локва. За миг нищо не се случи, после земята сякаш експлодира, огромни пламъци се издигнаха над мостчето и погълнаха преобърнатата до него кола. Горещата ударна вълна го лъхна в лицето, към небето се издигна черен стълб дим. Огънят бързо плъзна надолу по течението.

Втората червена ракета се издигна високо, после тъна в реката и я запали. Не видяха точно как стана това, само чуха страхотния рев на неконтролираните пламъци. Когато излетяха и поеха срещу вятъра, видяха как пламъците се спускат надолу към крайбрежието. Пътят им се очертаваше от плътни облаци черен дим и се насочваше към селцето. Мъже, жени и деца бягаха нагоре по склона, всеки грабнал в ръце някаква покъщнина. Селцето потъна в пламъци и изчезна от лицето на земята буквално за секунди.

Четиримата пътници в хеликоптера поеха към дома.

За Киаби домът беше главната областна квартира на „Иран Ойл“ в покрайнините на Ахваз — спретнат комплекс от бели сгради и добре напоявани полянки, заобиколени от висока ограда и с площадка за хеликоптери в центъра.

— Благодаря ти Руди — въздъхна той и отвори вратата. Група въоръжени мъже изскочиха от прикритията си в момента на приземяването и заобиколиха хеликоптера. Моллата прехвърляше топчетата на броеницата си.